Живеем в епохата на суперлативите. През последните десетилетия какви ли не продукти и съставки бяха обявявани за най-добри, суперполезни, мегаблаготворни и уникално чудотворни. Ръка за ръка с преувеличенията вървят и обективни истини, разбира се. Но става все по-трудно да ги отсяваме.
Един автентичен природен продукт, станал по-широко известен на света едва в последните години, е аргановото масло – мароканското течно злато. То без уговорки и без риск от преувеличаване може да се нарече уникално.
Уникално е във всяко отношение: извлича се от ядките на бодливата аргания, а тя е изключително дърво, расте единствено в Мароко и има уникално значение за екологичното равновесие на своя ареал, все още се получава предимно по уникален древен и трудоемък метод, има уникален социално-икономически ефект за голям район в Мароко, притежава уникален състав и впечатляващи медицински и козметични свойства, придава на храната неповторим вкус и аромат.
На около 3000 км югозападно от България и на площ от 800 000 ха между мароканските градове Есауира, Агадир и Тизнит се простира единственото в света местообитание на интересен растителен вид – аргановото дърво. Маслото, извличано от семената на арганията, е сред най-ценните течни хранителни продукти в света. Литър от тази течност струва между 40 и 60 евро.
Бодливата аргания (Argania spinosa) е крайно издръжливо дърво, живеещо до 150 – 200 години. На височина достига 10 метра, а обиколката на короната му - 15 метра. В търсене на животворната влага корените на арганията проникват в пясъка на дълбочина до 30 метра.
Названието на този ендемит е съвсем оправдано - за естествен щит срещу растителноядните животни служат остри шипове. Това е единственото дърво, успяло да се приспособи към екстремните условия в сухата югозападна част на Мароко - само камилите и козите се осмеляват да се хранят с плодовете и листата му. Една от най-типичните местни картини е арганията с покатерили се в коронaта й кози.
Дървото на живота
Така го наричат местните жители, берберите. Аргановото дърво датира от терциера, когато по всяка вероятност е растяло по цялото Средиземноморие. През ледниковия период е изтласкано в югозападната част на страната. Малки колонии от аргании могат да се видят и днес в района на Рабат и още пo на север, край средиземноморското крайбрежие.
Чудодейните свойства на бодливата аргания са били познати на хората още в древността. През Х век пр. Хр. финикийците са предлагали арганово масло по пазарите на атлантическото и средиземноморското крайбрежие. Подробно описание на аргановото дърво и техниката за извличане на маслото дава египетският ботаник Ибн ал Байтар през ХIII век, но според редица историци износът на арганово масло като скъпоструваща стока за Близкия изток започва още през VIII век.
В Европа за изключителните качества на арганията се заговаря едва през ХХ век, а до края на 90-те години за свойствата на маслото се е знаело съвсем малко.
Аргановото дърво играе незаменима роля за екологичното равновесие в югозападната част на Мароко. Мощната му коренна система обогатява и задържа почвите, като ги предпазва от ерозията – една от най-сериозните заплахи в тази част на Африка.
Поголовното използване на дървото като материал за строителството и за горене, а на ядките му - в кулинарията и в медицината, довежда до свръхексплоатация и опасно намаляване на площите с ценното дърво. Аргановите гори намаляват средно с 600 ха годишно, което се дължи и на мощното настъпление на индустриалното земеделие.
Fair Trade
За опазването на ценния вид през 1999 ЮНЕСКО включва аргановите гори на Мароко в списъка на световното културно и природно наследство. Година по-рано е създаден биосферен резерват, чиято задача е да опази и съхрани аргановите дървета, от които живеят близо 2,5 млн. души.
Извличането на арганово масло от векове е било занимание и задължение на жените от местните берберски племена. Вероятно няма природен продукт с толкова сериозен социално-икономически ефект през последните 10-15 години.
В този период са създадени женски fair trade кооперативи – основните производители на вълшебното занятчийско арганово масло в днешно Мароко. Двайсет и два кооператива са обединени в съюз (UCFA) и подкрепяни чрез проекти за насърчаване на традиционното производство.
Благодарение на кооперативите аргановото масло осигурява на берберските жени прилични (за страната и района) доходи, което означава известна независимост, възможност да се образоват, да пращат децата си на училище и реално им дава повече права и по-добър живот.
Днес много собственици на фирми за биокозметика по света твърдят, че с удоволствие плащат цената за маслото от кооперативите заради съзнанието, че допринасят за едни по-човешки условия на живот на тези хора.
Очаквайте втора част утре
