У нас най-разпространена е бялата акация /R. pseudoacacia/.
Тя произхожда от Северна Америка. В България се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.
Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение.
История
Според митологията древният египетски бог Хор произлиза от акация. Нещо повече, това дърво се счита за местообитание на богинята Неит. Египтяните са вярвали, че в акацията се крие и живота, и смъртта. За жителите на Египет акацията символизира слънцето, прераждането, безсмъртието, както и новото начало. В средиземноморските страни акацията символизира не само живота, но платоничната любов.
Вярвало се е, че тръните на акацията отблъскват злите сили. От древни времена акацията е символ на чистотата. В продължение на хилядолетия племената, които бродели из Арабската пустиня, се покланяли на това растение, което те считали за майка на дърветата. Според легендата хора, които са изпочупили клоните на акация, трябва да умрат до една година. Според Библията, от акациевото дърво - Gopher - е направен олтара на Ноевия ковчег.
Ето защо за евреите акацията е свещено дърво. Тя символизира погребение и траур. Клоните на акацията също така се използват в ритуалите на тайните общества.
Състав
Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Употреба
За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят.
Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.
Употребяват се плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените ѝ. Листата се берат преди цъфтежа – април, плодовете–август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет – февруари, март.
Ползи
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение.
Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие.
Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха.
Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент.
