Все по-често чуваме изявлението „Дъщеря ми е моята най-добра приятелка“. Възможно ли е?

Детето, което си износил и отгледал, изведнъж да се превърне в твой довереник, да споделяте всичките си мисли, вкусове и интереси?

Да, разбира се, че е хубаво децата да имат доверие на родителите си. Да са близки, да нямат тайни. Хубаво е и родителите да показват „човешката“ страна пред децата си, защото всички грешим, дори майките и татковците.

Но възможно ли е истинско приятелство между майка и дъщеря?

На този въпрос блогърката Елена дава своите 3 категорични „не“.

Никога няма да съм най-добрата приятелка на дъщеря ми защото:

1. Най-добрите приятели си казват всичко

Много е важно като родители да си винаги на разположение и да не съдиш прекалено строго, когато децата ти споделят проблемите си.

Твоето задължение като родител е да утвърдиш личните ценности на детето си и да посрещнеш всичките му емоционални нужди.

Този вид подкрепа трябва да винаги едностранна – детето да чувствата опората на майката. Обратното – майката да използват детето си за терапевт и изповедник, не е редно. Дъщерята не трябва да се чувства отговорна за емоционалното благополучие на майката.

Децата не трябва да бъдат товарени с проблемите на родителите си.

Ако споделяте с дъщеря в тийнейджърска възраст свои проблеми от личен характер, сте прекалелно зависима от нея за задоволяване на свои собствени нужди. Намерете си свои приятели, на вашата възраст.

2. Най-добрите приятели са равнопоставени

Докато дъщеря ми разчита на мен за емоционалното си развитие, търси ми съвети за работата си и разчита на финансова подкрепа, между нас ще има неравнопостановест.

Аз съм, както трябва да бъде, на по-високо стъпало на стълбицата на осигуряване на блага,т.е аз помагам на нея, но тя на мен – не.

Разбира се, най-добрите приятели също биха си помогнали финансово, но не и когато става дума за вноска за къщата или за подготовка на сватбата.

3. Най-добрите приятели не определят правила и не поставят граници

Тийнейджърите тестват правилата и след няколко години изпитват нужда да разперят криле и да отлетят далече от вашия зорък поглед.

Отговорността към детето ви в този момент е много по-различна от „задълженията“ на един добър приятел.

Когато детето ви е в тийнейджърска възраст, вашата задача е да поставяте граници и да уточнявате правила,в името на доброто на детето си.

Съгласете се, че това не звучи като поведение на най-добър приятел, нали? Да издава забрани за безпаметно напиване или произволни сексуални контакти.

Майката няма как да бъде и най-добър приятел, защото за всяка роля в живота на един човек (в случая – дъщеря ви), трябва да има отделен човек.

Майките не могат и не трябва да изземват всички роли в живота на децата си.

Аз, завършва Елена своя пост, искам да съм майка. Не най-добра приятелка.

Майка ми отказва да приеме, че имам право на собствен живот

Кога дъщерите стават по-близки с майките си

Каквато майката, такава и дъщерята