Марио Бакалов наистина е голяма работа.
Той е пилот в Луфтханза и пилотира най-големият самолет в света!
Да, знам, какво си мислиш и си права – можем да кажем, че вдига най-големия самолет.
Номинално, хората, които пилотират А380, са супер малко, защото и тези самолети са супер малко. Тоест, имаме голям късмет с Марио. Дами, затегнете коланите! Излитаме!
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Откакто се помня исках да стана пилот и като малък моите родители си мислеха, че ще ми мине, че тази мечта някой ден ще се промени, тъй като всички деца на моята възраст искаха да станат полицаи, пожарникари или войници.
Докато растях се променяха много неща, но мечатата ми остана същата – да стана пилот.
Как се става пилот? Кои са качествата извън образованието, които най-много ти помагат?
Професията на пилота изисква всестранни качества и различни интереси и способности. Най-напред ти трябва английски език, който е международния език на авиацията. От друга страна са важни, критично важни математическите и физическите познания. Важно за един пилот е и да има добра физическа подготовка, много добре чувство за ориентация в 3D пространството, както и социални качества, като добра комуникация, издръжливост на стрес, възможност за запазване на самообладание и взимане на правилни решения в стресови моменти и всичко това прави една професия, която е много специфична, всъщност изискваща многостранни и универсални качества. И още по-конкретно, човек трябва да е много диспилиниран, издръжлив, да положи много усилия и да не губи фокус, за да стигне мястото в кокпита /кабината на пилотите/ на самолета.
Кой беше първият самолет, на който си летял като пасажер?
Имах късмета и щастието още от малък да летя доста често, защото майка ми работеше в Луфтханза. Най-рано съм летял като бебе, на 3 месеца. Е, тогава не си спомням на какво съм летял, разбира се, но първият ми съзнателен полет беше на около 4-5 годинки. Беше Боинг 737.
Кое е най-трудното в работата ти?
В професията на пилота от време на време се налага да мобилизираш всички качества, способности и опит, които са придобити в професионалния ни път. И тези качества, способности и опит трябва да бъдат вложени в един критичен момент за взимане на правилно решение. От тази правилна реакция зависи животът на нас, като пилоти и екипаж и на още много други хора в самолета или около нас. От нас се изисква да бъдем вечно концентрирани, вечно мобилизирани. Казваме му – ситуация в алармен режим. Всеки момент трябва да сме готови да спасим човешки живот и материал. Освен това и социалният ни живот невинаги е лесен, поради това, че доста време ни няма вкъщи. Губят се контакти с близки, или ако не се губят, те поне не са толкова пълноценни, колкото би ми се искало. Освен това, часовите зони, различините климатични пояси и преминаването им за извънредно кратко време винаги изхабяват организма.
А кое е най-интересното?
Летенето, само по себе си, е много интересно. Това е глобална, човешка мечта. И това не е стандартна професия. Аз винаги съм мечтал да имам нестандартна професия. Вълнуващо е, че всеки ден е различен, всеки ден срещам нови хора, нови колеги, нови пътници, виждам различни държави и се радвам на различни впечатления и преживявания по света. И самата професия е истинско предизвикателство!
Всъщност, ти пилотираш най-големия самолет в света /Airbus A 380, което е наистина интересно. Каква е разликата между него и всичко останали самолети?
Най-напред разликата е в размерите. А380 е толкова гигантски и разпознаваем, че където и да се намира, винаги се вижда и никога не можеш да го сбъркаш с друг самолет. Но не това е най-важното. Най-важното е чувството, че превозваш над 500 пътници. На всеки пилот мечтата му е да лети на най-големия самолет в света. Аз живя в своята мечта. Разбира се, това е един ултрамодерен самолет с авангардна техника, който в същото време е свръхлек за управление за пилота. Но това е техническата страна. Аз акцентирам на емоционалната.
Как протича твоят ден и какви са предизвикателствата в работата ти?
2 часа преди полета отивам в базата на авиокомпанията, подготвям полета, разглеждайки информациите, които сме получили за времето, маршрута. После се срещам с моите колеги от кокпита, които са още двама. С тях се консултираме, колко гориво да заредим, след това се срещаме с колегите от кабинния състав, с тях обсъждаме пътниците, колко са, какви са, как очакваме да протече полета и след като се обсъдили всички сервизни детайли по отношение на полета, всеки от нас започва практически да подготвя нещата, които зависят от него.
Пилотите задаваме маршрута, времето, различни навигационни данни и не след дълго идва време да излетим. По време на полета имаме имаме два критично важни и сложни момента – излитането и кацането. А между тях задаваме точки за навигиране, следим времето, маршрута, разговаряме с различните РВД /ръководство въздушно движение/ и така.
Кабинният състав има по-малко работа във фазите на излитане и кацане, докато по време на самия полет те са много ангажирани с пътниците ни. Преди кацане, заедно с колегите пилоти в кабината, правим брифинг по отношение на предстоящото кацане, как да заходим, какви са спецификите на летището и всякакви технически детайли, които обсъждаме. После отиваме в хотела, аз лично си тегля един душ и излизаме да се разходим из града, в който сме, хапваме и така минава един типичен ден за пилот. Често пъти един работен ден е с дължина 20 часа. Например един полет до Сингапур е 12 часа, там се каца около обяд и се навъртат едни 20 часа. Но през цялото това време трябва да си непрекъснато в кондиция. Не можеш да се отпуснеш нито за момент. Животът на пилота е живот на куфари. Интензивен и интересен живот, който дава, но и много взима.
Ако не беше станал това, което си, какво щеше да работиш?
Може би щях да уча хотелски мениджмънт. Баща ми дълги години е бил директор на хотел в София и този хотелски живот ми се е струвал много интересен. Винаги ми е било интересно в сферата на биологията, медицината, но в края на краищата станах това, за което съм мечтал от дете.
Какво научи в училище и какво не успя да научиш там?
Училището ми даде много добри общи познания. Училището ме накара да бъда заинтересован и информиран за нещата от света около нас. Това, за което училището не подготвя, са междучовешките отношения. Да си образован и информиран не означава, че си добър човек, който може да комуникира. Света около нас има нужда от по-добра комуникация на всякакво ниво. Другото, което не дава училището са практични познания, като например, как да си купиш имот, кои застраховки са важни, как да менажираш парите си. Ето тези неща, с които се сблъскваме ежедневно не се учат в училище.
Колко е годишния ти доход ? Колко пари се печелят като пилот?
Имам добър и достатъчен доход. Без да подценявам другите професии, при нас би трябвало да бъде така, защото един пилот много трудно ще може да е адекватен на натоварването, на което е подложен и отговорността, която носи, ако се чуди, как да свърже двата края.
Каква е разликата между професията на пилота и всяка друга професия?
Огромната отговорност. Това е първата и основна разлика. Има професии, в които си отговорен за човешки живот, но не и за 500 човешки живота. При нас трябва да вземеш критично решение за част от секундата. На земята също се взимат критични решения, но винаги можеш да помислиш, да обмислиш, да анализираш по-добре. Горе нямаме този лукс.
Какво си мислят хората за твоята професия и кой е най-големият мит, който си чувал за професията на пилота?
Най-големият мит, който съм чувал е за това, че автопилота си лети сам и ние, пилотите не правим нищо. Това е подценително и напълно невярно. Съмнявам се, че ако поставя някой в полет, макар и на включен автопилот, ще успее да направи нещо повече от това да ме повика на помощ....
Понякога ми се е случвало да се присмеят на нашата професия, казвайки, че сме шофьори на автобуси, заради това, че авиацията стана много масова и не толкова „елитна“ спрямо преди 30 години, да речем, когато самолетите и авикомпанните са били много по-малко. Но това не прави летенето, по-малко отговорно или по-лесно.
Кога за последен път си каза "Обичам си работата"?
Всеки път, Симо! Всеки път, когато се кача на самолета. Това ме прави щастливец. Един истински щастливец.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
