"Българинът се страхува от две неща – да не настине и да не се мине". На последното вече свикнахме, но наистина ли настинките са причина за всички болести? И не робуваме ли на някои грешни представи, маскирани като мъдрости?
Като например "простудата е виновна за болестите". Ролята на студеното време е силно преувеличена. Вярно е, че студът охлажда лигавиците и те стават уязвими при атаката на вирусите. Но ако последните липсват, само студеното време не може да причини т. нар. настинки.
Това може да се случи при прекомерно изстудяване, например ако детето излезе по сандали в студа или падне в леден басейн. Но някои деца са толкова изнежени и претопляни още от кърмаческа възраст, че и най-малката промяна на времето ги прави лесна плячка на вирусите.
Вирусите и детските градини са основните виновници! Вярно е, 80% от зимните болести се причиняват от вируси, които много лесно се разпространяват, когато много деца са на едно място. Но при едни и същи условия някои деца са постоянно болни, а други почти не отсъстват от детската градина.
Вирусите не са страшни, когато има кой да ги спре. "Бодигардът" в случая е имунната система. Нейната устойчивост се определя както генетично, така и от начина на отглеждане на детето. Правилно хранените, спокойните, щастливите и най-вече закалените деца не се плашат от вируси.
Високата температура означава тежко заболяване. Не винаги е така.
Високата температура означава, че е налице работеща имунна система, която реагира адекватно на инфекцията. Така се изработват антитела, а и вирусите са термолабилни и не издържат на големите градуси.
Една проста хрема може да протече с 39 градуса, а пневмония с 37.8. Няма връзка между височината на температурата и тежестта на инфекцията, но тя е показател, че е налице възпалителен процес. Какъв точно е той (бактериален или вирусен), показва прегледът и кръвната картина.
Болното дете трябва много да яде, е широко разпространена заблуда. Болното дете трябва да се храни толкова, колкото поиска. Неговият инстинкт подсказва от какво има нужда тялото му. При температура намаляват стомашните сокове и на детето не му се яде. Ако го насилите, най-много да му докарате повръщане. Но да пие течности е задължително, децата лесно се обезводняват при висока температура.
Антибиотиците лекуват грипа и пазят от усложнения. Нищо подобно. Антибиотиците не влияят на вирусите и тяхната употреба е ненужна. Ако след 4-5 дни от началото на заболяването положението се влоши и се подозира добавена бактериална инфекция, тогава се прилагат антибиотици.
А дали това се е случило, показва кръвната картина. При бактериална инфекция се повишават С реактивния протеин, левкоцитите, СУЕ, има промени в диференциалното броене.
Ако има грипна епидемия, всички ще се разболеем. Това са само медийни напъни и при най-тежкия грип боледуват не повече от 6-8% от населението. Но ако толкова се страхувате и сте под постоянен стрес да не се разболеете, грипът просто се влюбва във вас. Защото вече сте му се отдали.
