Велина Томова
„Телевизор ни събира, телевизор ни дели“ може и да няма рима, но е съвсем вярно, особено когато става дума за телевизора в детския свят.
Дали да се сложи телевизор в детската стая или не може да доведе родители на противоположни мнения до физическа разправа.
Без да искаме да предизвикваме нещо такова, се допитахме до наши близки и далечни майки и успяхме да обобщим мненията на двете големи групи – тези, които прибавят спокойно телевизор към обзавеждането в детска стая и тези, за които това е по-страшно от всичко друго на света.
„За“ телевизор в детската стая
Детската стая е мястото на децата – те там играят, спят, забавляват се, учат. Телевизорът, като част от миговете на почивка, също има място там.
Така родителите не са принудени да гледат „Стивън Вселенски“ до припадък, а и няма опасност децата да станат свидетели на думи и разговори по телевизията, които не са за техните уши.
А в днешно време дори в 4 следобед можете да чуете думите „секс“, „цици“, „сексапилен“ и да видите 6 убийства за 20 минути, като дори не броим новините.
Телевизорът в детската стая не е нужно да е с включена кабелна или ефирна телевизия.
Някои родители предпочитат те да решават какво да гледат децата им и пускат пълнометражни детски филмчета на диск или от компютъра.
Два телевизора вкъщи дават възможност на разпределение по интереси и майките спокойно могат да следят готварско предаване с децата докато татковците гледат филм с насилие.
„Против“ телевизор в детската стая
Телевизорът има магическа сила. Укротява и най-опърничавите деца, защото им предлага готово забавление с цвят, звук, картина и смешки, непонятни за възрастните.
Но това е дяволска кутия, която превръща хората в картофи, посадени на дивана и по тази причина има родители, които категорично отказват да сложат такова чудо в детската стая.
По телевизията детските нямат край, за разлика от филмчетата или клипчетата в интернет.
Един телевизор в детската означава малките да не помръднат от местата си през целия ден, да не искат да играят на нищо друго и да поемат огромни количества информация, която определено няма да ги направи по-добри хора.
Някои родители се притесняват, че разделянето на „възрастни“ и „деца“ ще раздели семейството – вечерите ще преминават в две отделни стаи, вместо в една обща, където едните ще направят компромис, за да се гледа това, което е интересно на другите.
Разбира се, компромисите често са в полза на децата, но все още има достатъчно предавания „за възрастни“, от които децата да научат нещо от света на големите – как се правят нещата от бита, туристическите предавания за отдалечени дестинации, предавания за дивата природа.
Само с един телевизор родителите имат пълен контрол върху това, което гледат децата.
В крайна сметка телевизията, както всичко останало на света, може да помага, може и да вреди, взависимост от начина, по който се ползва.
Телевизорът може да промива мозъци, може да е забавна игра, ако се престорим, че сме в кино-салон, направим пуканки и късаме билетчета „на ужким“ преди началото на „прожекцията“.
Вие на какво мнение сте – за или против телевизор в детската стая?
