Случва ли ви се да се чуете отстрани и да си дадете сметка, че повтаряте „обуй си обувките“ от около половин час и няма никакъв резултат?

Ако ви е омръзнало да играете ролята на латерна, имаме няколко съвета, с които да подобрите ситуацията с изпълнението на задачите от децата ви.

Дайте им време

Често повтаряме по няколко пъти, защото искаме нещото да се случи веднага.

При децата обаче е нужно известно време, за да ви разберат какво искате от тях, да помислят как да го направят по техния все още ограничен начин и чак накрая да се заемат с изпълнението на задачата.

Направете си експеримент. Кажете веднъж ясно какво се иска от детето. След това изчакайте 3 минути. Ще се уверите, че задача ще бъде изпълнена, макар и не със светлинната скорост, на която се надявате вие.

Обяснете подробно...

Децата имат нужда да получават точни инструкции, защото все още не могат сами да разделят задачите на подзадачи, както правим ние.

Например, „облечи се“ е по-общо от „обуй си панталона и чорапите“. Ако разделите на части, то ще ви разбере по-добре. И ще се справи по-добре със задачата.

...но не прекалявайте с подробностите

Също както и възрастните, децата също се отчайват от прекалено дългите обяснения. Бъдете кратки и точни и всичко ще е наред. Без да трябва да го повтаряте много.

Едно по едно

Не претоварвайте детето със задачи. Ако трябва да сложи дрехите в коша за пране, после да си измие ръцете, да ви помогне да сложите масата и накрая да седне да се нахрани, не му го казвайте в едно изречение.

Ще му се стори абсолютно непосилно и ще откаже да ви слуша. Ако предложите задачите една по една, вероятността да бъдат изпълнени без вие да достигате до крешчендо.

Бъдете ясни и не давайте право на избор

„Искаш ли да се облечеш“ винаги може да доведе след себе си отговор „не“. Когато нещо трябва да се свърши, не го формулирайте като въпрос, а като молба.

„Облечи се, моля“, с достатъчно твърда интонация, не търпи възражения.

Стойте наблизо

Има проучвания, според които децата между 2 и 5 годишна възраст разбират най-добре родителите си, ако ги виждат лице в лице и усещат допир с тях.

Ако детето ви си играе, едва ли ще достигне до него молбата ви от другата стая.

Отидете при него, докоснете го по рамото и го погледнете в очите преди да му кажете какво искате от него.

Зрителният контакт е важен за детето ви в периода на проговарянето, защото му е по-лесно да ви разбира когато ви гледа в устата.

Преценете момента

Непосилно е за едно дете да напусне любимото си детско филмче, само защото майка му е решила, че в този миг трябва да се слага масата за вечеря.

Ако вие гледате филм и някой изникне с непонятна за вас молба, няма да се втурнете презглава да му я изпълнявате на мига, нали.

Уважавайте заниманията на детето си и не настоявайте нещата да се случват защото „вие казвате“.

Така и то ще се научи да уважава вашето пространство и няма да ви се налага да ставате и да му носите вода докато четете статиите в Edna.bg.