Наближава Денят на Бащата 2016 – 19 юни. Бавно и полека, Денят се чества вече трета година, и всеки, който се е включил, го обича, а това е начинът да си създаваме ценни и смислени традиции.
Замислих се за любимия ни слоган от 2014 г. – „Връзката е важна“ и страхотната идея бащите или други важни за децата мъже да учат малчуганите как да им връзват вратовръзки. Връзката наистина е важна – нека видим как наместваме детето в нея тогава.
„Те решиха да имат дете, за да заздравят връзката си“. Любимо клише. Ужким на пръв поглед ти изглежда, че има някакъв здрав смисъл в него: ще имат дете, за което да се грижат и двамата, така че ще се сближат, а, ако връзката им принципно има проблеми, те ще бъдат изгладени в общата залисия около прекрасния нов човек.
Нищо подобно. Татковци и майки, срещнали се с реалността на грижата за детето, знаят отлично, че детето е сериозно изпитание за отношенията между тях. Чисто и просто е важно връзката ви да е здрава, за да можете да създадете мястото на новото човече във вашето време и пространство.
Освен това, нека само си представим колко време успяваме да отделим във връзката си, за да си изговорим с партньора важните за нас двамата неща. Не ви ли се струва, че това време все не стига, че все има още някои важни работи, които може(х)те да си кажете? Има, разбира се. А когато се появи детенце, голяяяяма част от времето напълно автоматично изтича от пясъчния часовник в негова посока, т.е. времето и силите, които ще имате за вас двамата, дори и успешно разпределени, със сигурност ще са по-малко.
Мощните традиционни ролеви модели в българското общество тук не ни помагат особено, като имаме предвид, че на национално равнище сред родителите все още цари консенсус, че „най-важната роля на жената е да се грижи за дома и за децата“ и „най-важната роля на мъжа е да изкарва пари и да осигурява семейството си“.
Ролите винаги са нещо, в което, съзнателно или не, трябва да положим усилие да се впишем – а бихме могли да насочим усилията си в други посоки.
Говорете си. Колкото можете повече. Един за друг. Какво ви дразни в другия. Какво ви харесва. Какво е това, в което ви се иска той или тя да ви подкрепи. Какво обичате да правите заедно, какво не, и какво бихте искали да се случва по различни начини. Хората сме лишени от редица от „безпогрешните“ животински инстинкти, но пък за сметка на това сме надарени с възможността да се разберем – само дето не става лесно. Но става.
Свикнали сме да възприемаме думичката „отговорност“ като носеща тежкия товар на „дълг“ и „задължение“. „Това е твоя отговорност!“ крещи закодираният вътре в нас дух на родителите ни, учителите ни, партньорите ни, социалните порядки – и ни сочи с пръст.
Обаче дали „отговорността“ не означава да решим, че искаме да се грижим за нещо или някого, и после наистина да го правим, така, както умеем? Дали не можем да си изберем, вместо да я влачим като хомот?
Измисляйте нещата заедно. Дори и да си ги разпределяте като конкретни дейности – това правя аз, това правиш ти – измисляйте ги заедно. Така и двамата се грижите, т.е. отговорността е споделена тогава, когато и двамата предлагате своята визия за нещо, и го измисляте заедно. Иначе рискувате да попаднете в ситуация, в която единият партньор чувства тежест, защото смята, че само той мисли за нещо.
Имайте предвид, че подготовката не е равна на реалността.
По време на бременността можем да се опитаме да си представим нещата в най-мънички детайли, даже, ако сме маниаци на тема контрол, да предвидим един куп от тях, да изговорим сума ти работи с близки и познати с опит и въпреки това няма как да отгатнем а) какво ще бъде детето ни като личност, след като се роди, нито 2) как именно детето ще си изгражда връзката с всеки от нас. А и куп други неща, защото дечковците си имат свой ритъм и свои си нужди.
Така че не се шашкайте, много неща стават в движение.
Не забравяйте за себе си. Мъже, може наистина най-голямата ви сила да е да бъдете бащи. Но не бъдете само и единствено това. Нито пък вие, скъпи дами, е ок да сте само и единствено майки – в българската, а и не само традиция, майката е толкова могъща фигура и представа, че е лесно да се подведем и да се превърнем само в това.
Но вие си оставате и прекрасни жени, които имат и свои нужди, които са важни, за да сте щастливи. Щастливи родители е равно на щастливи деца.
Детето може и само. Не всичко, естествено. Но му дайте поле за изява, поне в нещата, които полека самичко ще започне да овладява и да прави. Колкото по-самостоятелно е то, толкова по-свободни ще се чувствате и вие.
Това не означава „зарежете го да се оправя“, а по-скоро „дайте му шанс да действа и да се изявява“. Учете го, но не му светете на всяка стъпчица – то наистина постепенно научава да прави само много неща – покажете, че му вярвате.
Вярвайте и на себе си. Не се старайте да сте супер родители, бъдете такива, каквито сте. Не забравяйте, че супергероите са измислени от хора и дори на тях нищо човешко не им е чуждо. Научете и децата си, че сте хора, а не машини – вие сте основният пример за тях и не е нужно те от малки да изграждат свръхочаквания към себе си.
Обикновено насочваме статиите си само към опита и преживяванията на татковците и мъжете. Но когато става дума за връзката, никой не може да бъде изключен – връзката е важна, а част от нея са и мама, и татко, и децата.
Давид Кюранов, координатор на Национална кампания „Да бъдеш Баща“
Припомнете си още:
Сега не мога… Скапан съм от работа!
Да отгледаме момченце, което уважава жените
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
