Факт е, че бабите ни, когато са били млади, са били далеч по-здрави, отколкото днешните деца.
Разбира се, естественият подбор си казва думата, много от новородените тогава са умирали и са оставали най-жизнените. Плюс чиста храна, въздух и вода. Но не е само това.
Бабите са ни оставили и уроци за нашето здраве.
Баба не е водила заседнал живот. Като дете по цял ден е тичала навън, нямала е онези джаджи, от които съвременните деца не се отлепят. И е нямало глезене, макар дете е работила в домакинството, в градината, на нивата, при животните. И нейната майка била постоянно в движение, нямала е кола и компютър, общественият транспорт също е бил лукс.
Представете си само колко калории е изгаряла, докато изпере дрехите на семейството без пералня. Сега нашите деца са залепнали на стола в училище и пред компютъра почти денонощно. А движението на родителите им е от асансьора до колата и офиса.
Движението е единственият начин кръвта да се раздвижи и да достави необходимите вещества до всички органи. Работещите мускули усвояват глюкозата и за развиването на диабет има по-малък шанс. Липсата на движение сковава ставите, излишното тегло ги натоварва и ето ти - артрози, шипове, дископатии...
Накарайте децата да се движат, да спортуват, иначе ги обричате!
Баба е готвела. И е хранела децата си с прясна храна. Не от топлата витрина в супермаркета, където се продават силно овкусени продукти с изтичащ срок на годност или със съмнителни качества. Не е купувала храна от ресторанти, приготвена със замразени полуготови продукти. Правела е това по икономически съображения, пак по тази причина храната е била проста, без тлъсти сосове, сметани и т.н.
А месо се е консумирало от време на време. За колбаси да не говорим – рядко са се купували, но пък от истинско месо. Пиело се основно вода, айрян, ошав. А не безалкохолни (боя, захар, консервант, аромат).
Така, без да иска, е осигурявала здравословна храна на семейството си. Оправданието ”нямам време за готвене” е несериозно. Домашно приготвената храна не е архаизъм, тя е здраве. Между другото, колеги работили в арабските страни разказват, че там много рядко хората страдали от хемороиди, колити, язви и гастрити. Те консумирали сготвена вкъщи, прясна храна, която не се сервира втори път претоплена.
Баба никога не е пазила диета. Не е търсила продукти с надписи „нискомаслено”, „без захар”, „без холестерол”. Така се е предпазила от други вредни вещества, които заместват мазнините и захарта. Като изкуствени подсладители и маргарин, например. И не е лишавала организма си от редица полезни вещества, както правят съвременните момичета по време на диета.
Не е пиела лекарства за отслабване с неизвестен състав, без да се консултира предварително с диетолог. Както и не е приемала тонове лекарства за най-малкото неразположение.
Баба е спала добре. Логично, след такова физическо натоварване... Лягала си е рано, не е ходила по дискотеки, нито е чатила в малките часове. Сънят е здраве. Хората, които не спят достатъчно, напълняват, изнервени са, уморени, с нарушен хормонален баланс. Тоест - болни.
Много можем да научим от нашите баби и прабаби. Това не значи да се откажем от модерния начин на живот. Но опитът на предците ни не е за подценяване.