С порастването на децата нарастват и тревогите в родителското съзнание, а една от най-честите сред тях е притеснението, че нашият син или дъщеря има трудности с общуването. Почти всички майки и бащи сравняват своите потомци с останалите им връстници, но тази практика може да бъде и доста порочна, защото в крайна сметка всеки подрастващ носи индивидуален характер и свое разбиране за живота.
Така че, ако съседското дете има 15 приятели, това не означава, че и вашето също се нуждае от такава бройка индивиди в обкръжението си. Затова първото, което е редно да направите, е да се уверите, че тийнейджърът у дома наистина е нещастен от факта, че няма достатъчно близки другари.
"Много деца, а също и възрастни се чувстват удовлетворени в социалния си живот и само с един, двама близки хора, така че не бива веднага да вадим негативни заключения, ако и вие се сблъсквате с такъв сюжет във всекидневието си", коментира британският детски психолог Тереза Блис.
Тя разказва, че е трудно едно 12- или 13-годишно дете да разкрие пред родителите си, че е тъжно заради липсата на повече приятели, затова вашата роля трябва да се намеси, наблюдавайки дали подрастващите вкъщи напоследък са подтиснати, раздразнителни или рязко са намалили успеха си в училище.
Разбира се, не бива да притискате до стената с плеада от въпроси вашия малчуган, а оставете глътка лично пространство и постепенно в серия от разговори с него се уверете дали съществува или не проблем в социалното му общуване. Това правило важи с особена сила при момчетата, защото те по презумпция споделят много по-трудно какво се случва в личния им свят.
Вариантите за социализация на най-младите са различни - като се започне от записването на някакъв вид курс и се стигне до практикуването на определен спорт, чрез които освен нови умения има и голяма вероятност те да открият още запознанства. Училището почти винаги е първоизточникът на социални контакти, но колкото повече разнообразни алтернативи се появяват, толкова по-голям е шансът детето ви да преодолее вътрешните си притеснения от общуването с повече на брой хора.
Друга ползотворна идея е да поощрявате детето си да кани свои връстници вкъщи, с което хем ще поддържа комуникацията си, хем ще се чувства по-сигурно от факта, че е в защитена среда, каквато е домът. Но все пак контролирайте тези събирания като честота, за да не превърнете жилището ви в обществена институция.
Постарайте се в повечето ситуации, които възникват между вас и хлапето ви, да не започвате с фраза като "Много съм загрижена", защото това само ще натовари психиката му с вашите притеснения и драматизации на проблеми, които далеч не са толкова трудни за разрешаване.
