Знаем, че думите може да са много силни, но знаем ли, че наистина могат да предпоставят поведението на детето.

Ние, като родители и учители, наблюдаваме децата и съвсем естествено описваме това, което виждаме: „Той е агресивен.“, „Той е ленив“, „Тя е е голяма бърборана“, „Много е разсеяна“, „Много е страхлива.“

Но какъв е ефектът от слагането на етикети?

Децата учат за поведението си от нас. Ние сме най-постоянният коректив кое е превилно и кое не. Когато слагаме етикети обаче, децата виждат себе си като в огледало и е нормално да се запитат: „Аз наистина ли съм такъв. Щом го казват мама и тате или учителите, значи съм такъв.“ и точно тук е моментът, в който възрастните и детето влизат в порочен кръг.

Детето приема приписаният от възрастните етикет и започва да го проявява като характеристика в поведението си. Възрастният (било то родител или учител), я затвърждава като всеки път, наблюдавайки дадено поведение, го описва, лепейки все същия етикет.

От този кръг се излиза много трудно. Етикетът е като надпис върху камък. Нещо, което остава във времето и не се изтрива. Децата започват да функционират през образа, който възрастният им е изрисувал.

Приемете, че детето ще има моменти на слабост, моменти, в които ще се страхува, ще изпитва гняв, ще го мързи да направи нещо, ще проявява агресивност.  Това е нормално, защото е човешко същество и нищо човешко не му е чуждо. Но това не го прави страхливо, нетърпеливо, агресивно или мързеливо.

Затова е важно да следим своите собствени реакции и поведение спрямо действията на детето. Само си спомнете моментът, в който сте го поели в ръце и сте били готови да учите всеки ден за него, да го обгърнете с любов, да го уважавате и приемате безусловно.

Това е чувството, което ще ви помогне да видите сегашното предизвикателство с децата си от друга гледна точка, да се свържете отново с тях и да им помогнете да вървят уверени и щастливи по своя път.

Един от начините да излезете от омагьосания кръг на етикетите е да се опитате да извадите конкретното действие и да го коментирате с детето. „Видях, че  удари Пепи. Постъпката ти е неприемлива.“  Звучи различно от „Ти си такъв побойник!“, нали?

Потърсете причината за поведението на детето. Когато знаете причината, когато разкриете потребността е много по-лесно да потърсите различни решения. Това ще е вашият ресурс и за много предизвикателства, които ще изникват в бъдеще,  за да може да ги разрешите по по-ефективен, по-здравословен и по-удовлетворяващ начин.

Ценното е, че така и детето ще се почувства прието и разбрано и ще изградите мост към него, за да го подкрепяте и водите в трудни ситуации.

И не се заблуждавайте, че позитивните етикети са по-добри. „Тя е чистница.„, „Тя е послушна.„, „Той е много отговорен.„, „Той никога не греши.“ са все етикети, които схематизират детето и го поставят в ситуация да е лишено от други възможности. Вижте ги през призмата на очакванията.

Кой може да издържи никога да не допуска грешка? Кой може да издържи винаги да се моделира по указанията на другите (послушание)? И трябва ли изобщо да е така?

В опит да изпълнят очакванията на родителите си децата може да изпитват тревожност, вина, страх да не ги разочароват. Заковаването на позитивен етикет, може да е също толкова вредно, колкото и негативният етикет.

Вместо това, може да благодарите на детето, че поддържа стаята си чиста, да му кажете, че се гордеете с него, че е помогнало на другарчето си или да му споделите, че сте били много щастливи да разберете, че неговата рисунка е била отличена.

Прочетете още:

5 съвета, които всеки родител на тийнейджър трябва да знае

Край на мита за добрата майка!

Кой е отговорен за възпитанието на безопасно онлайн поведение?