По подразбиране сме свикнали да възприемаме за драматичен само онзи край, при който двама души прекратяват контакт вследствие на интимни или романтични отношения. Всъщност раздялата между приятели може да бъде много по-болезнена.
Особено добър пример са децата, които с възрастта променят светогледа и интересите си.
Динамичната среда неминуемо повлиява на техните предпочитания за приятелства. На 10 години харесват едни филми, на 13 вече слушат съвсем различна музика, на 18 не искат и да си спомнят за някои приятели от детските години.
Така се стига до раздалечаване и прекъсване на близки познанства, като не всеки съумява да се справи лесно с промяната. За този важен момент, с който се сблъскваме и ние, и децата ни ще си говорим с нашия експертен приятел – Образователен сайт №1 на България.
Уча.се винаги имат готови решения за всяка ситуация. И ако за материала в училище има видео уроци и упражнения, то при житейските ситуации има съвети.
Ето какво са те…
Краят е по-доброто решение от агонията
Много деца започват да се самокритикуват, когато техни приятели им обърнат гръб или системно ги избягват. В такива моменти може да се стигне до създаване на комплекс за малоценност, затова съвсем на място биха били реплики като: „Хората се променят“, „Грешката не е в теб“, „Ще имаш и много по-добри приятели“.
Психолозите често говорят за процеса на приемане – да приемеш, че дадена ситуация е такава, каквато е. Независимо дали става дума за децата ви или за вас самите, винаги се опитвайте да приемате, че щом се е стигнало до край на отношенията, значи нямате друг избор освен да го приемете.
Нищо лично
В почти всички случаи, когато настъпи краят на едно приятелство, той не е плод на вина, а на различни приоритети и предпочитания. Хората се променят и това е нормално. Човекът, който напуска едно приятелство, го прави като резултат на новите си възгледи, а не – провокиран от недостатъците на доскорошния си приятел.
Емоционалното освобождаване
Както при романтичните отношения, така и при тези с нашите приятели, емоциите са налице. За да се избавим от тях, от Уча.се съветват да бъдем искрени пред себе си и да спрем да страдаме за това, че най-добрият ни приятел вече не ни звъни, не ни споделя. Да затворим очи и да си представим, че той заминава на друго място, на което се чувства по-щастлив.
Тази мислена фантазия ще ни помогне да погледнем от страната на взимащия решението за раздяла, което ще успокои съзнанието, защото то ще има усещането за контрол.
При децата подходящ подход е да ги помолил да напишат писмо за сбогом до приятелчето, което им обръща гръб. Разбира се, писмото не стига до получателя, но самият акт на изповед позволява на емоцията и напрежението да си тръгнат по-лесно.
Всеки край е начало
Краят на едно приятелство е страхотен повод за осъществяването на ново такова. Колкото по-бързо се преориентирате към онези хора, които наистина се интересуват и държат на вас, толкова по-бързо ще откриете, че тъгата по „бившите“ приятели е излишна.
Това трябва да е и основният съвет на родителите към техните деца, които преминават през такава ситуация. Разбира се, при нужда от време утеха винаги може да бъде намерена в семейството, което остава основната опора при всякакви житейски предизвикателства.
Още по темата:
Време ли е да се разделиш с най-добрата си приятелка?
Защо лъжат децата?
"Дебела си"… "А ти пък си грозен"
