Когато бях малък и татко (твърде) често го нямаше вкъщи, или по-скоро рядко го имаше, аз, естествено, непрекъснато питах къде е той.
Казваха ми, че е на работа. Разбира се, не беше вярно, не и за през цялото време. Обаче тогава не го знаех.
И постепенно взех да си мисля, че Работата е толкова важно нещо, че е на първо място пред всичко останало.
Научих, че това е, което татко Прави, с главно П, защото е най-важното. И това ми се е отразило, защото и до днес „имам работа“ често е за мен достатъчно обяснение, независимо дали аз го казвам на някого, или го казват на мен. После с него много сме говорили за тези неща.
Не е нужно обаче да разиграваш пред децата сцени, за да се чувстваш твърде зает, за да се грижиш (и) за тях.
Например в България, където близо ¾ (71%)* от бащите смятат, че прекалената заетост, за да се печелят пари, е основната пречка бащите да се включват по-активно в грижата за децата. Освен това, тук се намесва и усещането ни, че най-важната роля на мъжа е да изкарва пари и да осигурява семейството си – с това твърдение са съгласни огромното мнозинство родители у нас (90% от мъжете и 86% от жените).
За нас от Национална кампания „Да бъдеш Баща“ една от най-важните цели е да покажем на мъжете, че те са изключително важни в цялостната си роля на бащи, и то съвсем не е нужно да са биологични бащи. Те са важни са като част от мъжкия модел на поведение, който толкова липсва на децата у нас.
Ако като малък у дома те отглежда мама, после в детската градина – учителките и лелките**, и отново учителките в училище***, то излиза, че като цяло женският модел е доминантен в отглеждането на нашите деца поне до навършване на пълнолетие, т.е. в годините, когато имаме нужда от примера на авторитетни фигури.
Това не означава, че фигурата на бащата/мъжа е изцяло отсъстваща, тя е по-скоро съпътстваща – мъжете са приоритетно ангажирани в това да изкарват прехраната, а в грижата за децата те по-скоро подкрепят майките, отколкото да заемат своята водеща роля.
„Аман!“, ще кажат някои мъже, „Не стига, че се съсипвам от работа, за да е всичко наред вкъщи, не стига, че в свободното си време правя каквото мога за децата, ами и пак се намериха някакви да ми обясняват, че това пак не стига!“ Аман, наистина. Не виждам никакъв смисъл в това да се караме на хората, защото смятам, че всеки прави това, което може, и което смята за най-добро (или, ако не го прави, в повечето случаи е наясно, че не го прави и не се чувства добре от това, та не му трябва още някой да му трие сол).
Мъже, ясно е, че децата имат нужда от нас. Ясно е също и че не сме машини, и че никой не може да е на 100% във всичко нон-стоп. Да видим обаче няма ли пък някакви плюсове за нас, ако имаме качествена връзка с децата си?
Докладът „Състояние на бащите по света 2015****“ ни казва, че има, и още как! Ето какви: „Активно включените бащи са по-щастливи и по-здрави. Мъжете, които участват по истински значим начин в живота на децата си, казват, че тези отношения са един от най-важните източници за благополучие и щастие.
Изследвания установяват, че бащите, които имат близка връзка с децата си, в която няма насилие, живеят по-дълго, имат по-малко здравословни проблеми (физиологични и психични), по-малко вероятно е да употребяват дрога, по-продуктивни са на работа, и се чувстват по-щастливи от бащите, които нямат такъв тип връзка с децата си“*****.
Казано по-човешки, да, разбира се, всички имаме работа и/или други грижи. Чувстваме се обаче по-щастливи, ако ясно усещаме, че до нас има едни същества, които ни обичат независимо дали денят в офиса е минал добре, или не, и за които сме супер важните хора, независимо дали останалият свят ни забелязва, или не. Нека дадем на децата си шанса да ни покажат какво усещат към нас – и това не значи да отделим адски много време, а да използваме това, което имаме така, че детето да усети колко важно е то за нас. И ще бъдем по-щастливи – потвърдено!
Автор: Давид Кюранов, Асоциация Родители, Координатор на Национална кампания „Да бъдеш Баща“
*Данните са от национално представително проучване „Нагласи, практики и бариери пред активното мъжко включване в грижите за деца” 2014, проведено сред родители на деца до 17 годишна възраст от агенция „Маркет Линкс“ по поръчка на Национална кампания „Да бъдеш Баща“. Вижте детайлни резултати от изследването тук
** По данни на Евростат за България за 2013 г., 99,8% от учителите в детските градини са жени, , вж. повече тук.
*** По данни на НСИ за 2014-2015 г., 82% от учителите в общообразователните и професионалните училища са жени, вж. повече тук и тук.
**** State of the World`s Fathers 2015, изработен от група организации и специалисти, въвлечени в световната кампания за мъжка грижа MenCare.
***** State of the World`s Fathers 2015, стр. 17.
Припомнете си още:
Да отгледаме момченце, което уважава жените
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
