Сайтовете за запознанства са една широко дискутирана тема и то не от вчера. За някои това може да е отживелица, но нима нуждата от свързване с другия и търсене на близост с друго човешко същество е отживелица?
Вероятно някой би възкликнал, че не може да има “виртуална близост“, но нима, когато чатим, не изпитваме емоции, не се вълнуваме, не тръпнем в очакване, не се разочароваме? В този смисъл можем да разглеждаме сайтовете за запознанства като още един канал, за да общуваме, да се свързваме един с друг, да експериментираме.
Да, да експериментираме! Особено младежите, които седейки спокойно и на сигурно в своята стая, могат да бъдат дръзки или скромни, смели или агресивни, или каквито те решат, използвайки виртуалната реалност в споделеното пространство на интернет.
Тук идва основният въпрос - Какво да правим ние, възрастните, когато открием, че детето ни си прави фалшиви профили, че общува с непознати, че флиртува или пък е твърде рязко и въобще прави всякакви такива нормални неща? Всеки родител желае най-доброто за детето си и затова се притеснява за него, но все пак е добре да си напомняме по-често, че е важно да мислим за последствията, които нашите тревоги оказват върху детето, да се питаме дали то ги разбира? Ето няколко неща, които можем да направим, за да се тревожим по-малко:
• "Риск" не означава "вреда". Напълно възможно е детето ви да съумее да се справи с потенциални опасности по много успешен начин и така да натрупа ценен опит за следващите предизвикателства.
• Нека говорим с децата си, за да ги изслушаме и да се опитаме да ги разберем, а не, за да им дадем съвет.
• Можем да подкрепим децата си да бъдат по-критични в интернет. Там не всеки е такъв, за какъвто се представя (предполагам това всички знаем и от личен опит).
• Можем да подкрепим децата си да следят за чувствата на другите, когато общуват.
• Можем да покажем на децата си, че сме отворени към тях и се радваме, когато споделят с нас. Това би повишило увереността им и нека си напомняме, че до голяма степен те заимстват нашето отношение към грешките и го превръщат в свое.
• Можем също да разговаряме с детето си, за да му помогнем да повиши осъзнатостта си към "подводните камъни" в общуването (не) само в мрежата. Например, да наблюдава дали човекът, с когото чати, не е прекалено напрегнат или нетърпелив, когато настоява да получи някаква лична информация; или да проявява особено внимание, когато някой иска да се преведат пари в интернет; или ако някой често прави уговорки, но все “изниква нещо“ и те се провалят.
Добре е все пак да отчитаме, че както всяко нещо, сайтовете за запознанства крият рискове, но носят и много ползи. Те позволяват на младежите да опитват различни модели на поведение спрямо останалите и да общуват с много хора едновременно във физически безопасна среда.
И все пак, ако нещо се обърка, не забравяйте, че Българската линия за онлайн безопасност e на разположение за помощ и подкрепа всеки работен ден от 10 до 16 ч. на тел. 124 123, Скайп: blobbg и имейл: helpline@online.bg
Екипът на Асоциация Родители
