Всички искаме да се грижим за децата си по най-добрия начин. Да им осигурим най-доброто според възможностите си, а често и отвъд тях.

Но въпреки че всички искаме едно и също за децата си, методите за постигане са различни.

И макар да имаме добри намерения, понякога прекалената грижа може да се окаже по-скоро вредна, отколкото полезна за децата ни.

Такъв е случаят с родителите – хиликоптери, разказва Д-р Ан Дънуълд, психолог и автор на книги за детско възпитание

Кои са родителите хеликоптери

Защо точно хеликоптери?

Защото кръжат над децата си и при най-малкия проблем се намесват в ситуацията. Наричат ги още „танкове“ заради стремежа им да разчистват пътя пред наследниците си като посрещат сериозните удари вместо тях.

Обикновено това са родители на деца между 11 и 18 години, които не оставят децата си да свършат задачи, за които вече имат умения (например, обаждат се на учителя да питат за програмата, записват детето на спорт, организират деня му до най-малката подробност и т.н.).

Такива могат да са родителите и на малките деца – играят непрекъснато с детето си, не го оставят да свърши нищо само и правят вместо него дори елементарните ежедневни задачи.

В началното училище родителите-хеликоптери ще избират приятелите и активностите на детето (често по свой вкус), ще пишат домашни и ще правят училищни проекти вместо детето си.

Защо родителите кръжат?

Този тип родителство може да се развие заради различни причини. Ето най-популярните:

Страх от тежки последствия

Ниска оценка, неуспех в отбора или неполучаване на определена работа изглежда като катастрофа в очите на родителите. Катастрофа, която те, със своя опит, могат да предотвратят.

„Много от последствията, които родителите искат да спестя на децата си – нещастие, борба, разочарование, сериозни усилия, липса на гарантиран успех, са великите учители за децата, които са по-скоро полезни, отколкото опасни за тях“, обяснява Дебора Гилбоа, лекар и основател на AskDoctorG.

Тревожност

Икономиката, пазарът на труда, случващото се в света като цяло може да накара родителите да искат да контролират повече живота на децата си, за да ги защитават.

„Притесненията могат да накарат родителите да поемат контрола на живота на децата си в свои ръце, за да ги предпазват от всяко нараняване и разочарование“, обясняват специалистите.

Свръх компенсиране

Възрастни, които са се чувствали неглижирани и необичани като малки, имат склонността да компенсират тези липси в отношението към собствените си деца.

Прекаленото внимание е лек за голямата празнота, която техните родители са оставили в сърцата им.

Обществен натиск

Когато други родители са ангажирани прекалено много с живота на децата си, тяхното поведение създава чувство на вина у другите родители, които не са толкова отдадени.

„Когато чуеш какво някой прави за детето си, а ти не го правиш за своето, започваш да се чувстваш лош родител и да се опитваш да наваксаш с грижите“, разказва д-р Гилбоа.

„Вината всъщност е един от основните фактори, които отключват „хеликоптера“ във всеки от нас“

Какви са последиците?

Всички свръхгрижовни родители започват с добри намерения. Тънкостта е да намерим златната среда между това да обгрижваме децата си изцяло и да ги оставим да имат свой собствен живот.

Да обръщаш внимание на детето си означава да му помогнеш да се чувства обичано и прието, да му предложиш много възможности за развитие и да се радваш на успехите му.

Проблемът се появява когато действията на родителя се направляват от страх и решенията се взимат на база „какво МОЖЕ БИ ще се случи“.

Не трябва да забравяме, че децата учат най-вече когато не сме покрай тях – от собствените си грешки и несполуки.

Само така те се научават да се справят с тези предизвикателства.

„Големият проблем с родителите-хеликоптери е, че има обратен ефект. Подсъзнателното съобщение, което децата получават от прекалените грижи е „мама и татко не ми гласуват доверие за нищо, явно не съм способен“, обясняват специалистите.

Неразвитите социални умения като дете могат да се отразят негативно върху живота на наследника ви като възрастен.

Ако родителят винаги е насреща, детето няма как да се научи да се справя със загубата, разочарованието, неуспеха.

Друг потенциален проблем е създаването на погрешни очаквания.

Дете, което получава всичко според собствения си вкус, без да се бори за него, свиква бързо, че това е правилото в живота.

А както всички чудесно знаем, на никого нищо не е гарантирано.