Иска ми се днес да ви приканя да намерите няколко минути, които да прекарате в тишина и да си спомните за всички жени в живота си. Няма значение от какъв пол сте в момента. И сякаш разглеждате албум със снимки от собствения си живот, да разгръщате мислено страниците му и да намерите най-малко една причина искрено и от цялото си сърце да благодарите на жените, които сте пресрещали по пътя си.

Разбира се, първо на майка си. Каквито и да са взаимоотношенията ви с нея в момента. Дори и ако по една или друга причина не е била до вас. При всяко положение може да й бъдете благодарни, защото ви е дала живот. Създала е тялото, което диша, ходи, гледа, мисли, чувства, радва се, тъжи, обича... Създала е възможност да имате човешки изживявания и свободен избор как да реализирате себе си. А на всички, които са израснали и формирали себе си близо до майките си, няма нужда да подсказвам за какво могат да й бъдат благодарни и все пак ще напомня едно нещо, което всички сме склонни да пропускаме.

Увлечени в своите игри като деца, заети с хормоните си и вълненията на порастването през пуберитета, ангажирани със създаването на кариера и собствено семейство след това, почти винаги сме склонни да мислим за майките ни като за даденост. Особено и най-вече, когато те се грижат да не се обременяваме с досадни подробности като готвене, чистене, подреждане на стаите ни, пране и гладене, поддържане на дом, в който винаги можем да се върнем.

Знаем също така, че те ще ни гледат децата, понякога с по-голяма отдаденост и грижа, отколкото ние сме способни да го правим, докато сме на работа, творим или просто имаме нужда да се отдадем на някое удоволствие за няколко часа. И нека всички, които приемат това като даденост, да си спомнят колко пъти сме им се сърдили, че не могат да запомнят, че не ядем еди-какво си, или че са ни преместили нещо не където трябва, докато са подреждали стаята, че нещо не правят правилно по отношение на нашето дете – разлигавили са го, или обратното – изнервили са го заради някой "остарял" метод на дисциплина.

Е, нека поне днес да си спомним, че която и жена да сме приели като даденост в живота си – майка, баба, сестра, съпруга, приятелка, любовница... тя не е. И че всичко, което тази "даденост" някога е правила за нас е да ни обича безусловно. Иначе едва ли щяхме да я приемаме за "даденост". А затова, че някой ни обича и приема безусловно, винаги си струва да сме дълбоко благодарни. Това ни дава свобода. Всякакви други причини да обичаме и да бъдем заедно с някого, създават емоционална завсимост, от чийто водовъртеж се излиза много трудно. Така че, нека да благодарим на мама, на баба... не само за палачинките в събота сутрин - "точно както ти ги обичаш", а затова, че когато са били някъде около нас, винаги сме усещали сигурност. Ако не чувстваме сигурност, едва ли бихме се отпуснали толкова, че да се отдадем на всякакви капризи.

Нека си спомним за приятелките, с които заедно играехме на кукли и създавахме приказни светове, които после забравихме, а сега се налага да ходим на разнообразни терапии, рисуване, танци или нещо друго, за да влезем отново в този свят на необятното си въображение. И да повярваме отново, че само от нас зависи да го направим толкова реален, колкото изглеждаше, когато бяхме малки принцеси.

Както и за онези от тийнейджърските години, с които заедно мечтаехме какви ще станем като пораснем. Благодарение на които научихме понякога болезнените уроци за женското приятелство и предателство. С които се гримирахме тайно с гримовете на майките си и им чупехме токчетата и късахме герданите, а после се оправдавахме: "тя го скъса". С които обсъждахме първите си трепети, тревоги и вълнения, свързани с момчетата. И особено на онези, с които бяхме влюбени в едно и също момче.

Това са едни от най-специалните хора в нашия женски живот, защото без тях много неща нямаше как да се случат. И едно от тях е да се заемем със задачата да открием своята женска уникалност, да развиваме своите таланти, да експериментираме и изживяваме различните избори – тези на съперничеството и на сестринството. Разбира се, нека е огромна и благодарността към всички онези приятелки, с които никога не сме делили мъже или бизнес, но са били нашият еквивалент на "четворката" от "Сексът и градът". Жените, с които ни е приятно и ценно да пием кафе, да вечеряме, обядваме, да ходим на кино, да пътешестваме, да се събираме "по женски". Жените, с които си знаем, че сме "от една порода" и в тяхната компания винаги можем да намерим пристан, споделяне и най-вече чиста радост и много, много смях.

На мъжете, които ще прочетат този текст също предлагам да си спомнят за жените в своя живот и да намерят своите причини да благодарят на всяка една, която по своя си начин ги е стимулирала, вдъхновила, подкрепила, повярвала в тях... Или просто им е доставила голямо удоволствие без и те да разбират защо го е направила с такава отдаденост. Жените са си такива – понякога се отдават изцяло без никаква причина. Понякога престават да се отдават, за което също може да няма конкретна причина. Приемете факта, че го правим естествено, само когато го почувстваме и може да няма нищо общо с това дали сме заедно с някого от години или само за кратко. Не зависи и от това дали в момента ви обичаме или такова твърдение и на нас би ни прозвучало смехотворно.

Намерете в себе си благодарност и за онези жени, които така и не ви обърнаха внимание и никога не бяха "ваши", но винаги сте усещали прималяване, когато ги срещнете. Сигурна съм, че заради някои от тях сте започнали да свирите на китара, да тичате в парка, да пишете поезия, да правите пари или каквото и да било друго, за да заслужите вниманието им. На тях дължите много за създаването на мъжа, който сега сте и онова, което имате. Заради тях може да сте научили как да бъдете неустоим за онези, които после станаха истински важните жени в живота ви и майки на децата ви.

Без значение дали имате намерение да празнувате днес или не... дайте си поне пет минутки, за да помислите за празника, който внасят жените в живота ви всеки божи ден. И дори и да е само наум, благодарете им, че не живеем само в мъжки свят.

Впрочем, да им благодарите наум дори е малко по-важно, отколкото да ги обсипете с цветя и подаръци. Сигурна съм, че докато си мислите за разнообразието от женски аспекти, с които се е случвало да общувате в живота си и как всяка една от тях ви е подтиквала да бъдете герой и да постигате мечтите си, има шанс да осъзнаете колко ценен и обгрижван човек сте бил през цялото време. Вярвам, че ако го направите, всяка жена, която ще срещнете след това, ще се почувства добре във вашето присъствие. Ще усети, че я приемате с благодарност, че я има. Едва ли съществува по-голям подарък.