Възпитанието е строго индивидуално понятие и като такова има милиони версии как да бъде прилагано по адрес на нашите малчугани. Унифицирането има и своите добри и не толкова страни, но днес ще го погледнем от камбанарията на позитивизма, за да разкрием няколко много често срещани практики, които не водят до нищо конструктивно.

Неизбежен сблъсък
Ако се радвате на две или повече деца, сте абсолютно запознати със сюжета, в който те редовно се карат от подялбата на играчките, минават през дърпането на косите и стигат до сплетните за избора на анимационен филм по телевизията. Тук принципът с разделянето на братята и сестрите едни от други е най-малко ефикасен, затова се намесете и измислете игри и активности, в които да включите всички накуп, за да се научат да общуват задружно и с по-малко проявления на его и доминантност.

Умни фрази, водещи до затъпяване
Колкото по-често казвате на хлапетата у дома, че са най-умните, толкова по затъпяващо може да им подейства това. Логично е повечето родители да повдигат самочувствието на своите деца, но от постоянното помпане на балона с хвалебствията, той много по-лесно може и да се спука.

Така че няма нищо лошо понякога да финишираш и втори в живота, без излишно да се драматизира от този развой на събитията. Затова, ако дадена цел не бъде постигната от раз, следващия път вашият син или дъщеря ще има за какво да се пребори и с малко повече усилия, заветният успех ще е налице.

Стига фантасмагории
Не винаги изричането на лъжи е толкова лоша практика. Това показва, че мъниците ни имат две различни истории в главата си - истинската и измислената, което е лакмус, че познавателните и мисловни процеси вървят на доста качествени обороти.

Все пак детските психолози съветват до 7-годишна възраст този послъгващ навик да понамалее, като вместо да наказвате малките симпатяги, че са ви измамили, контрирайте нещата и покажете задоволство, когато чуете истината от тях. По този начин те ще се стремят редовно да ви радват, изричайки по-малко измислици-премислици.