Известно е, че т.нар. “настинки” всъщност са вирусни заболявания в по-голямата си част и лекарствата почти не им действат.
Затова се хващаме за “изпитани” методи с подръчни средства, препоръчани от приятели. Готови сме на всичко, за да се отървем бързо от неприятностите.
Но често тези начини за справяне с настинките не само не действат, но може и сериозни да навредят, особено при децата. Колкото по-малки са те, толкова по-опасно е самолечението.
За най-честото оплакване през зимата - хремата, “знаещите” ще ви препоръчат да капнете в носа на детето сок от лук или чесън. Ако опитате това върху себе си, никога повече няма да ви мине през ум да повторите.
Болката е ужасна, концентрираният сок предизвиква химическо изгаряне на лигавицата. И да, временно хремата спира, защото лигавицата не функционира, а не защото е излекувана.
Вярно е, че лукът и чесънът са “природните антибиотици”, но те са полезни, когато се консумират като храна, а не под формата на “капки за нос”. Ако все пак решите да пробвате, разредете сока с топла вода.
Другото “гениално” решение е промивката на носа с урина. Тя също е вредна за лигавицата, защото с урината се отделят токсични вещества от организма.
При лечението на болно гърло също има безброй съвети.
В миналото масово се препоръчваше сливиците да се обтриват със сода за хляб, за да паднат гнойните налепи. Содата променя рН (киселинността) на средата и много микроорганизми загиват. Затова гаргарите със сода имат място в лечението. Но бруталното приложение е недопустимо, лигавицата и капилярите се увреждат от абразивната сода и инфекцията по кръвен път може да премине в целия организъм.
По време на Втората световна война руските войници се лекували, като намазвали болните си гърла с керосин. И сега някои от по-възрастните ще ви дадат този съвет. Керосинът има противовъзпалително действие, но е токсичен, ако попадне в лимфната и кръвоносната система, затова не експериментирайте.
В повечето случаи компресите за гърло вършат работа, стига да не изгорите кожата на детето. Те обаче не се прилагат при увеличени шийни лимфни възли, защото могат да ги увеличат още повече.
За болките в ушите също има безброй рецепти.
Едно време бабите ни са капвали топло олио в болното ухо. Олиото не лекува, болката намалява от топлото.
За тази цел просто сложете капки за уши, ако са леко топли, още по-добре.
Неразумно е поставянето в ухото на лист от мушкато или здравец. Бактерицидното действие на билките е толкова слабо в случая, че е неразумно да се говори за него. Най-много да нараните нежното каналче на ухото. Не капете и сок от различни препоръчвани билки. Безполезно е, защото тъпанчето не пропуска нищо да мине през него.
Мит е, че бащата на Хамлет бил отровен чрез сок от отровно растение в ухото. Антибиотични капки и други противовъзпалителни средства са удачни само при възпаление на външния слухов проход, но не и при среден отит (когато възпалението е зад тъпанчето), който е най-честото оплакване при децата.
Фитосвещите също не са безопасни, може да нараните и изгорите епитела. А и сигурно сте се убедили, че нямат обещавания ефект за лечение на ухото и почистване от ушната кал.
Всъщност ушната кал не е мръсотия, тя е секрет, който ухото произвежда, за да защити тъпанчето от вредните влияния. Затова не бъркайте с клечки по ушите на децата, така ще я вкарате още по-дълбоко, а и може да нараните ухото.
Освен това, колкото повече дразните жлезите чрез почистване, толкова повече те произвеждат секрет. При попадане на насекомо в ухото се препоръчва да се налее в него няколко капки олио или спирт (водка). Това вече е вярно, насекомото бързо загива и често излиза с течността.
Ако чуете и други практични методи, първо помислете, а най-добре се консултирайте с лекар, преди да ги приложите.
