И на вас ли ви се е случвало детето да се тръшка в магазина, да ляга на пода и да рита с крака, да удря други хора, да изчезва без да се обажда, да бяга от училище?
Но винаги намираме оправдания за действията на любимото си същество, а то продължава "старата си песен", сякаш ни предизвиква, за да види докъде могат да стигнат границите на родителското търпение. И ако такива на практика няма, детето губи представа за реалността и за адекватно поведение в живота.
Един от начините да се наложи приемливо поведение е наказанието. Няма се предвид побои или жестоки наказания, а наказание като възпитателна мярка, целяща да предотврати нежелателни прояви. Но наказанието не е за всеки, има ефект само когато имате воля, приложено е правилно и с мярка, и е полезно и за двете страни.
То е по-добро за родителите от избухването придружено със шамари, помага им да се успокоят и да обмислят следващия си ход. Наказаното дете също има възможност да обмисли случилото се и да разбере грешката си. Ако сте решили да нажете детето си и от това да има полза, трябва да се спазват някои правила.
*В никакъв случай не унижавайте детето! Не го наказвайте пред други хора, то също има достойнство! Детето трябва да знае за какво е наказано и че са лоши постъпките му, а не самото то. Иначе ще има обратен ефект, малкото ще се озлоби и ще стане още по непокорно.
*Съобразете се с възрастта на детето. Детето трябва да направи връзка между наказанието и лошото поведение. До 18-20 месечна възраст това не може да се случи, то е твърде малко да разбира и наказанието е излишно. Ако върши нещо нередно, например крещи в магазина за някоя играчка, по-добре му отвлечете вниманието и го изведете навън, вместо да си играете на възпитание. Към втората година децата вече разбират какво им се говори. Когато им кажете, че ако не се държат добре ще ги накажете, те вече знаят, че това означава откъсване от любимата игра и стоене на някое столче например за определено време. Разбират, че наказанието е нещо, наложено от родителите като следствие от техните неприемливи действия.
*Не се заканвайте, ако не сте готови за наказание, иначе ще станете смешни. Не се извинявайте, ако много говорите детето ще усети вашата несигурност, ще протестира и ще ви манипулира. Избягвайте да крещите, например "Сто пъти ти казах да не правиш това" (значи не сте го казали ясно, щом го повтаряте сто пъти), такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна на поведението. Ако искате да ви чуят, говорете тихо и убедително, ако крещите, и детето ще крещи. Наказанието не трябва да е прекалено дълго, за малкото дете най-много 5 минути. Времето за обяснения е след наказанието, когато и двете страни са се успокоили и разсъждават нормално.
*Бъдете последователни в наказанията и солидарни с партньора си. Ако за едно и също действие веднъж наказвате, а друг път не, детето не може да разбере дали наистина е лошо това, което прави. И ще го повтаря много пъти, докато се ориентира в обстановката. Ако майката приложи наказание, а бащата го отмени (или обратното), каузата е загубена. Малкият хитрец ще знае, че ще му се разминава и ще си прави каквото си иска.
*Не изпитвайте чувство за вина, ако някой каже, че не е наказвал детето си или дори не го е пошляпвал леко, или има ангелче вкъщи, или има нерви като въжета.
