Здравейте, приятели на Edna.bg. Преди няколко дни ви представихме статията "Нещата, които правят добрите майки", на която попаднахме в сайта на Издателство "Клевър бук". Днес решихме да споделим този материал с вас, защото сме убедени, че ще се припознаете в голяма част от историите в текста. Автор и на този материал е блогърът Ани Рено – майка на три деца. 

* * *

В дните, преди да имам деца, когато чувах хората да говорят, че родителството е тежък труд, аз любезно се съгласявах с тях. Но всъщност си мислех, че тези приказки са просто оправдание на уморени родители, или пък някаква форма на великодушие и окуражаване на не особено старателните такива.

Сега, когато съм майка на три деца, виждам истината кристално ясно. Родителството всъщност е, във всяко едно отношение, най-тежката работа на света. Категорично. Въздушен диспечер? Свръхстресова професия. Мозъчен хирург? Определено не е за пъзльовци. Но никоя служба на планетата не се доближава до родителството. Ето защо:

Ежедневен, монотонен тежък труд

Родителството има милиони скучни аспекти, които като че ли нямат край. Едва ли можеш да обхванеш всички, дори само тези на чисто физическо ниво, докато не го преживееш реално.

Може да се опиташ, като си представиш месеци (или години), в които не се наспиваш и които май така и няма да си наваксаш. Трябва да мислиш с какво да нахраниш малките хора всеки ден, по няколко пъти на ден. Как се справяш с всякакъв вид телесни функции – слюнки, ходене до тоалетна, сополи, ушна кал, рязане на нокти и коси и т.н. всеки ден, с години. Отговаряш на 625 897 въпроса, половината от които нямат отговор, и то само през четвъртата година от живота на едното ти дете.

Става малко по-лесно, когато изработиш системи и алгоритми. А и децата порастват, започват сами да се справят с физическите си нужди. Но не с всички и не напълно. Да, нуждите се променят, но си остават нужди. През цялото време.

Огромната отговорност

Спомням си кога за първи път осъзнах, че съм майка на детето си. Вероятно си мислите, че е станало в момента, в който съм видяла втората синя чертичка на теста за бременност. Всъщност се случи чак когато трябваше да спасявам детето си от първия му нощен кошмар.

Разбрах, че оттук нататък, когато дъщеря ми е уплашена и иска "мама", това трябва да съм аз. Когато порасне и погледне назад, аз ще съм майката, която ще участва в спомените ѝ. А чудесният мъж, когото съм си избрала за съпруг? Той ще е Тати, когото тя винаги ще смята за свой защитник. Той ще е бащата, който с начина, по който се държи с нея, ще повлияе на нейното самочувствие и съответно на бъдещите ѝ връзки.

Това беше тежко осъзнаване. И сега, 12 години по-късно, продължава да ми тежи. Имаш един-единствен шанс да си родителят от детството на детето си. Не че трябва да си перфектен, но наистина не трябва да се проваляш. Физическото, емоционалното и духовното здраве и безопасността на малките хора тежи на твоите рамене. И това не е лек товар.

Непрестанната тревога

Когато същото това първо бебе беше само на няколко дни, гледах един епизод на Опра за отвличането на деца и оттогава тази тема ме ужасява. Също както ежедневният труд и огромната отговорност, тревогата за безопасността на детето ти никога не отминава. Аз по принцип съм спокоен човек, но родителството събуди в мен страхове, които не съм подозирала, че имам.

Преди да имам деца, никога не съм се страхувала от смъртта. Никога не съм се замисляла за безопасността на детското креватче или боята, с която е боядисано. Залозите са много по-високи, когато си родител, във всяко едно отношение и тревогата става твой постоянен спътник.

Жонглирането на време и сили

Представи си някой да дойде при теб с три яйца и да ти каже, че трябва да ги задържиш във въздуха възможно най-дълго време. И въпреки че си виждала много хора да жонглират, самата ти не знаеш как точно се прави. Освен това, докато жонглираш, трябва да продължиш с останалите си задължения – да чистиш, да караш кола, да готвиш, да спортуваш, да учиш и т.н. Ето това е родителството.

Да, жонглирането е физически натоварващо, но всъщност емоционалното жонглиране е това, което те изтощава. Твоето време и енергия са непрекъснато на две или повече места едновременно. И отново – залозите са много високи. Ако изтървеш яйцето, ще е много трудно да го направиш отново цяло.

Фактът, че всъщност не е "истинска, платена работа"

Родителството върви в комплект с повече стрес и отговорност, отколкото която и да е друга работа, но няма заплата, годишни бонуси или каквато и да е парична компенсация. И всъщност, колкото повече време си родител, толкова по-малко пари получаваш. Освен това нямаш платен отпуск. Дори в повечето случаи ти трябва да платиш на някого да гледа децата ти, ако искаш малко време за себе си.

Заплатата не е единствената придобивка, от която са лишени родителите. Ако се справяш отлично на работа, обикновено най-малкото те потупват по рамото. Като родител твоята свръхчовешка способност да се справяш с няколко задачи едновременно, да внимаваш във всеки детайл, винаги да постигаш целта си и да си отдаден на това, което вършиш, няма да бъдат забелязани от шефа и няма да бъдеш повишен. Даже ще си късметлия, ако изобщо някой забележи тези твои качества.

И въпреки това ти полагаш всички възможни усилия да си най-добър в тази професия ежедневно.

Липсата на контрол

Не знам вие как сте, но лично мен липсата на контрол, която върви ръка за ръка с родителството, направо ме подлудява. Печалната истина е, че ти всъщност не можеш да накараш детето да заспи. Или да се изпишка в гърнето. Или да спре да плаче. Не можеш да го насилиш да те слуша. Или да ти се подчини. Или да се държи възпитано.

И да съм честна, в "светлите" ми родителски моменти аз не искам да контролирам тези неща. Наистина вярвам, че родителството е всъщност внимателно поливане на малката фиданка, грижа за почвата около крехкото стъбълце, осигуряване на необходимата светлина и храна и радост от това да гледаш как то расте и цъфти със собствен ритъм. Когато съм добра, търся неоткрити съкровища в детето ми, необработени скъпоценни късчета от неговата личност и му помагам да ги полира и покаже в целия им блясък.

Но в онези изтощителни моменти на това да бъдеш родител искам просто малките разбойници да направят това, което ги моля, без да ми задават въпроси, да се отнасят добре един с друг, без да им го напомням, и да заспиват в 9.

А това вече се случва доста рядко.

Бъркотията

Най-накрая разбрах, че някои от моите деца просто са физически неспособни да сложат мръсните си дрехи в какъвто и да е вид кош.

Също така, че мога да чистя с прахосмукачка и да мия с парцал пода по 15 пъти на ден, но пак ще има трохи навсякъде.

Случвало ли ви се е да занесете столчето от колата директно във ваната заедно с бебето в него, защото акото му се е размазало чак до врата му? На мен ми се е случвало.

Нашата кола изглежда като стая след студентски купон, по стените ни има отпечатъци от малки ръчички, направени от неясно каква субстанция – смес от мръсотия и храна, настъпвала съм повече дребни играчки, отколкото мога да преброя, и съм сигурна, че плюшените играчки вкъщи сами се възпроизвеждат.

Не съм Марта Стюарт, но се кълна, че не съм чак толкова неподредена и нехайна. Децата просто са си мърляви. 90 % от всички деца, които познавам, са такива. Да поддържаш дома си чист, е като да водиш битка по хълм, по който се спуска лавина.

Хората, които знаят как се прави по-добре

Докато се опитвахме да научим първото си дете да ходи на гърне, един приятел ни дойде на гости. Докато наблюдаваше усилията ни, той ни информира как е гледал едно шоу предния уикенд. "Сериозно ви казвам" -  каза той убедено, – "просто трябва да направите X, Y и Z."

Сякаш досега не бяхме пробвали X, Y и Z. И като че ли не опитахме цялата азбука досега. Няколко пъти.

Ние обичаме нашия приятел. Още повече го обикнахме, когато го видяхме как се опитва да сложи първото си дете на гърнето. Кармата може да бъде прекрасно нещо.

Медиите и технологиите

Като че ли родителството не е достатъчно трудно, затова имаме дузина телевизионни канали, хиляди книги и списания и десетки хиляди сайтове, които се борят за вниманието на децата ни. Медиите продават на децата ни стоки, които често им се струват по-привлекателни от ценностите, които се опитваме да им внушим. И повечето от тези стоки са пълен боклук.

А компютрите? Усилията, които полагаме да определим допустимото време пред монитора, и следенето на безопасността на престоя в интернет на децата ни са си на практика работа на пълен работен ден. Технологиите могат да открият един напълно нов свят за изучаване и изследване, но буквално на един клик разстояние има и друг – болен и извратен свят. Това е ужасяващо.

Вие искате децата ви да вземат най-доброто от технологиите, без да попаднат в техните капани. Не искате да ги оставите неподготвени за опасностите, които ги дебнат в интернет, но едновременно с това не знаете как да им разкажете за тях, без да ги стресирате, или още по-зле – заинтересовате. Намирането на баланса е подлудяващо трудна работа.

Любовта

Това е най-важното от всичко. Истината е, че ако не обичахме децата си, щеше да е много по-лесно да ги отглеждаме. Нямаше непрестанно да се тревожим, да се чудим кое е най-доброто за тях и как да ги опазим здрави и в безопасност. Щяхме да спим нощем и да ги оставяме да плачат до посиняване. Щяхме да ги цопваме пред телевизора с чипс и безалкохолна бира, за да кротуват, а ние да правим каквото си искаме на спокойствие.

Любовта е тази, която те вдига на крака в 3 през нощта, за да прогониш лошите сънища, заради която бършеш дупета за 2035-и път и агонизираш над седмичното меню. Любовта те кара да се примириш с постоянните битки за надмощие, безкрайните вариации на хленчене и мрънкане, помага ти да понесеш физическите и емоционалните трусове, които децата причиняват в живота ти.

Но ето и най-най-важното и причината този списък изобщо да не е толкова плашещ, колкото изглежда:

Любовта е наградата за всичко!

Всепоглъщаща, разтърсваща, невъобразима – любовта, която изпитваш към децата си, те кара да приемеш предизвикателствата на родителството и ги прави да си струват. Тя е причината за твоите рани, но и лекарството за тях. Това е силата, която те подлудява и после успокоява и приласкава изстрадалото ти сърце. Любовта прави родителството по-трудно и едновременно с това по-лесно.

Твоето дете може току-що да е направило най-голямата истерия на планетата, но когато те погледне с блестящите си очи и беззъба усмивка, пропадаш с главата надолу в пухкавия облак на детската любов, която движи човечеството напред от векове. Това е една донякъде извратена, но и прекрасна шега, която само родителите разбират.

Това са някои от моите причини защо родителството е най-тежката работа в света.

А какъв е вашият списък?

Автор: Ани Рено

Още статии по темата, можете да прочете в сайта на Издателство "Клевър бук".