Да се чудиш да правиш кариера или да родиш дете.

Да не бързаш прекалено много, защото си млада, но да не се бавиш прекалено, защото „времето си тече и за кога отлагаш“.

Да искаш да забремeнееш, но да не можеш да намериш мъж, готов да поеме с теб отговорността по отглеждането на дете.

Да те е страх да забременееш, защото може да си загубиш работата или да се озовеш с намалена заплата, а после и уволнена.

Да не знаеш ще ти крещят ли докато раждаш или ще те срежат без да има реална нужда от това.

Да знаеш, че парите от детските никога няма да ти стигнат за мляко, дрехи и пелени.

Да се бориш с паркиралите по тротоарите автомобили в опит да си разходиш детето.

Да не можеш да се качиш с количката в градския транспорт, защото той просто не е пригоден за това.

Да не можеш да слезеш в подлез, защото и той не е пригоден за колички.

Да те гледат странно, когато решиш да зарежеш количката и да си носиш детето в "кенгуру". 

Да се опитваш да си опазиш детето от дима на цигарите, от долнопробните играчки, от алергизиращите дрехи.

Да няма място за детето ти в яслата и да те е страх, че ще си загубиш работата (ако все още имаш такава), защото то боледува често.

Да не знаеш няма ли да одумват, защото детето ти плаче за своите си неща в средата на магазина.

Да не можеш да избереш храна за детето си, в която да няма поне един забранен оцветител.

Да не можеш да пресечеш спокойно с детето си, защото някой с автомобил бърза и не му пука ще ви сгази ли или не.

Това е да си майка и да отглеждаш детето си днес, тук.

И на всичко това отгоре успяхме и кърменето да превърнем в проблем.

Защо? Защото не си даваме сметка, че днешните деца са утрешните възрастни, които ще лекуват, обучават, строят, развиват, купуват, пеят, сътворяват, откриват, подобряват света, в който и ние ще живеем.

И тогава, когато ще имаме най-много нужда от помощ, когато самите ние станем баби и дядовци, всъщност няма да има кой да продължи след нас, защото ние днес пречим на майките да гледат децата ни спокойно.

Вместо да им помагаме и да им благодарим, че създават нашето бъдеще.