Около 15 септември се сещаме за тях. Най-вече с добро. Учителите и учителките са най-вече будители.

Техният ентусиазъм може да зарази едно дете и да го направи велик човек. Може да да го вдигне или да го принизи. Представям ти г-жа Илияна Ермолина – обаятелна и фина, преподавател в НУКК „Горна баня“.

От есента тя поема своя втори набор първокласници в Комплекса.

Г-жо Ермолина, каква искахте да станете, когато бяхте малка?

Човек се ражда със съзнанието за определена задача (или мисия) в този живот, доброволно избрана. С годините си осъзнава или не осъзнава мисията си, което често е повод за различни житейски драми.

Явно съм чувствала какво ми предстои в професионално отношение, защото от малка разнасям един своеобразен ученически дневник, в който са имената на въображаемите ми ученици и техните оценки.

Дори предишните въплъщения на човек оставят отпечатък върху детските му игри и помисли, върху желанията и мечтите му. Детските забавления не са еднакви, но даже при общите игри всяко детенце проявява своята особеност. Кой знае, може и в някой минал живот да съм била „даскалица”. Освен учителка, исках да стана астроном. Но рано разбрах, че математиката не е моята страст и сила.

А кога бяхте сигурна, че искате да станете учителка?

Когато кандидатствах в СУ ”Св. Кл. Охридски”.

И как се става учителка? Кои са качествата извън образованието, които най-много ви помагат?

Да си УЧИТЕЛ означава да бъдеш жив пример за това какво може и какво трябва да стане един човек. Това е  голяма отговорност.

Затова, ако нямаш силно желание за самоусъвършенстване, по-добре не отивай при децата. От такива „учители” са техните рани и духовни язви. Дипломите и титлите имат значение, но от първостепенна важност е да развиеш сърцето си, като вместилище на съзнанието и орган на познанието. И любовта. Тя съдържа всички други необходими качества като всеотдайност, себеотрицание, търпение, великодушие,съпричастност, благородство, дисциплина, сурова справедливост и т.н.

Възпитаването на детето е най-трудното нещо, защото се опитваме да формираме човека на бъдещето, да разширяваме кръгозора му, да му показваме реалността на Вселената. В този смисъл учителят повече от всички е отговорен за своите мисли и поведение пред младите, защото негативното е заразно. Може ли да се поверяват деца на угнетен или злобен човек? Какви излъчвания носи той? Как ще предизвика у децата просветление на духа?  Но, разбира се, учителството е многообразно. Всеки, който е вложил някакво знание у детето, вече е учител.

Кое е най-трудното в работата ви?

Класовете обикновено са големи. Трябва да намериш подход към всяко едно от децата, да чувстваш настроението му във всеки един момент, да потърсиш път към сърцето му, да спечелиш доверието му, за да му помогнеш да разкрие вътрешния си потенциал, защото процесът на израстване е свързан по-скоро с това и не толкова с натрупването на знания. В същото време трябва да го образоваш, да му помогнеш да овладее задължителния учебен материал, защото при малките това е важен старт в училище.

А всички деца са толкова различни, с разни интереси, възможности, психическа нагласа. Най-трудно преживявам чувството на вътрешна неудовлетвореност от това, което искам да постигна и да дам на едно дете и това, което успявам и което то ми позволява да  му дам. Защото не учителят учи ученика, а ученикът се учи от учителя. Колкото може да вземе – толкова взима.

А кое е най-интересното?

Децата, техният свят, техните очи, техният смях, техните влюбвания, знанието и усещанията, които носят и които в ранната детска възраст  при някои все още не са избледнели в условията на плътната материя. Имах случай, когато едно момиченце дойде и сподели: „Госпожо, в стаята имаше едно детенце, с което си играех, но мама каза да не си измислям!”. Именно децата с ненакърнената сила на психичната им енергия могат да бъдат най-интересните обекти за наблюдение, а не толкова възрастните с техните разбити нерви.

Ако имахте неограничена власт, какво бихте променили в българското образование?

Познанието, любовта към мъдростта започва с удивлението. И какъв по-добър помощник за постигане на различни дидактически цели от използването на технологиите в образованието. Научно-техническият прогрес винаги е в услуга на човека, стига да е овладян и правилно насочен, за да не повлиява отрицателно духовната му природа.

Ако имах неограничена власт, освен това, бих предвидила часове по етика още в начален курс, защото много висши понятия са излезли от употреба и са заменени с формули за лесно постигане на пошло благополучие и такава известност. Но само разширеното съзнание, широкият светоглед може да премахне всякакъв деградиращ застой и фанатизъм.Там, където е осъзнато предназначението на човека в Космоса, където всеки разбира отговорността си и вижда смисъла на живота и подвига си, не са възможни ексцесии.

Все повече учени споделят убеждението, че предстои радикално изменение на научната картина на света. Количеството и бързината на новите открития във всички области на науката така напредват, че за да отговаря на потребностите на времето, училищното образование трябва да намери нов подход. Вероятно ще се наложи да се изработят нови методи в цялата образователна система. Именно възпитаването на синтетично мислене, обхващащо различните сфери на живота (наука, философия, изкуство) и  всички планове на битието (вкл. финоматериалните), ще стане насъщна необходимост. Но затова ще са нужни съответни програми, педагози – върху това мисля.

Как протича вашият ден и какви са предизвикателствата в работата ви?

Всеки ден е различен и това е интересното на тази професия. Иначе във всеки клас от началната степен предизвикателствата са различни - в първи са едни (поемане на нов клас, опознаване, създаване на училищни навици), в четвърти (Националното външно оценяване) – други. Голямо предизвикателство е ревността на учениците, когато всеки има усещането, че е пренебрегнат по някакъв начин за сметка на другия. 

Какво научихте в училище и какво не успяхте да научите там?

Имах добри учители и една прекрасна учителка в гимназията! Всичко, което научих впоследствие за живота, е благодарение на това, че тя запали искрата в мен и пробуди желанието ми да търся и намирам отговори на въпросите, които ме вълнуват! Тя ме запозна с идеите на големи мислители, които формираха съзнанието ми и чиито разсъждения прозират и в това интервю. Разбира се, древната мъдрост твърди, че Учителят се появява едва тогава, когато ученикът е готов. Съответните книги и учебници също. Много неща и не успях да науча в училище, а други забравих, но затова питагорейците и другите подобни философски школи в Гърция, Индия, Китай  дават  примери за постоянно учене през целия живот.

Колко е годишният ви доход? Каква е вашата заплата?

Стандартната учителска заплата. Възпитаването на децата трябва да бъде възлагано на човек образован, културен (притежаващ духовен синтез, а не просто  добри паркетни обноски и тактичност), но и напълно обезпечен, за да не се разсейва в търсене на странична работа. Знак за невежество е децата да се поверяват на бедстващ човек. И в този смисъл е важно да се мисли как още да бъде стимулиран учителския труд. 

Каква е разликата между вашата професия и всяка друга професия?

Споделям мнението на Х. Уелс, който твърди, че нито един завоевател  не може да промени същността на масите, но учителят (в най-широк смисъл) може да извърши повече, отколкото завоевателите и държавните глави, защото именно учителите създават ново въображение и отключват скритите сили у човечеството.

Освен това училищният учител, обучаващ ученика, има привилегията да се намира в една редица с Великите Учители на човечеството, макар че се отличават по качеството и равнището на енергия. Справедливо е да се каже обаче, че всеки учител, имайки учител, се явява ученик, като йерархията се определя от степента на знание. Надявам се  да е минало  времето, в което принадлежността към управляващата класа или пролетарският произход даваха право на човек да счита себе си учител или наставник, без основание. Подмяната на знаещ учител с незнаещ е безобразна и разрушителна. От друга страна детето е личност, която нерядко в много отношения превъзхожда възрастния и в този смисъл се оказва наш учител в нещо.Често пъти замисленият поглед на малчугана говори, че за него обкръжаващите го обстоятелства  не са така недостъпни, както се струват на горделивите пораснали.

Кога за последен път си казахте – "Обичам си работата"? 

Обичам работата си! Обичам учениците си!

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.