Така казвам на младите майки, които споделят, че непременно трябва да родят още едно дете, защото бракът им не вървял.
И как новоизпеченият татко ще се прехласва по бебето, особено ако е момиче (или момче, според желанието), ще е отговорен, ще работи неуморно на две-три места, а не да се заглежда по чуждо, и щастието ще потече в семейството както в сериалите?
Надеждата и заблудата явно са сестри, защото ако няма любов и разбирателство в двойката, кой ще ги върне? Безсънните нощи, детският рев, изтощената и изнервена майка, болестите и тичането по детски доктори?
Децата са най-голямото щастие, спор няма, нека се раждат колкото се може повече. Те винаги са обичани, но едва ли решават проблемите в семейството, понякога дори ги задълбочават. Често излъганите майки са разочаровани и остават с разбито семейство, но с повече деца, тоест с повече грижи и без подкрепа.
От дългогодишния си опит съм забелязала, че "целеви" деца раждат няколко категории жени. С уточнението, че тези случаи са по-скоро изключение, отколкото правило, но понякога се пада болезнено в този капан. Тук не става въпрос за причини от етнически или религиозен характер.
Едната категория е описаната по-горе, за задържане на мъжа в семейното ложе.
Другата група са нереализираните жени. Всяка представителка на нежния пол иска да е успяла в живота –професионално, емоционално, като съпруга, любима. И когато това не стане по някаква причина, остава доказването като майка. Повече деца, независимо дали могат да се отгледат. Нищо, че нямат жилище, финансите не стигат.
Това са и майките орлици, задушаващи от грижи, обсебващи, преувеличаващи проблемите, за да могат да ги решат успешно и да се издигнат в собствените си и в околните очи. Те същите, които за една пъпка на детето правят световен проблем и хукват по лекари дори посред нощ. Така се доказват колко добри и всеотдайни майки са. А всъщност, тормозят цялото семейство.
Другата група е противоположна на предишната, тази на свръхамбициозните. Вижте ме колко съм печена, аз мога да се справя с всичко – и с кариера, и със семейство, и с учене, и с много деца. Само дето с последните почти не се виждат, поверяват ги на детегледачки и на роднини. Да, начесват си егото, а децата дали са щастливи с постоянно заета и липсваща майка?
Има една група и на прекалено оптимистичните (или наивни?) майки. Тяхното верую е "където са две деца, там са и три-четири, все ще ги отгледаме някак си". Ако наистина можете да ги отгледате, давайте! Но децата не искат да са отглеждани "някак си". Те се нуждаят както от емоционално (най-важното), така и от финансово обезпечение. Всъщност, те са свързани.
Онази стара песен, дето животът дори в сламена колибка е сладък, стига да си с любимите, вече не се върти по радиото на живота. Защото на детето му трябва добро образование, да е облечено добре (поне като другите), да ходи по света, да притежава нужната техника за обучение и работа, все неща, свързани с финанси.
Не да се издига в култ материалното, а да не страда от липсата на самочувствие. Ще кажете, как бабите ни са раждали много деца, и всички сме станали качествени хора? Да, но времената са били други.
Затова, раждайте, млади хора, но само толкова, колкото можете да отгледате, за да са здрави и щастливи децата. А вие спокойни и удовлетворени.