От невръстна възраст ни пълнят главите с "мъдрости", утвърдили се дори като поговорки, което автоматично означава, че трябва да им вярваме. Защото са изпитани от поколенията. Като например "Много хубаво не е за хубаво", което си е направо балсам за генетично песимистично настроената ни нация.
Какво му е лошото на много хубавото?
Явно много хора се плашат да се насладят на момента, защото са убедени, че щастието може да доведе до нещастие. И това се предава на децата. Да не би някой да ти завиди и да те урочаса. Не дай си Боже да си щастлив и да го показваш!
Нещо повече, стигнахме дотам, че ако си усмихнат и в добро настроение, едва ли не ти хлопа дъската. Или най-малкото си безкритичен и не мислиш.
Някои хора от източните култури толкова се притесняват от щастието, че дори избягват да мислят колко им е добре, за да не се "самоурочасат".
Слава Богу, в западната цивилизация не е така, липсата на щастие означава проблем, а да си щастлив се смята за човешко право.
Нещо повече, не може да си здрав, ако не си щастлив. И това е доказано научно, в радостните моменти в мозъка на щастливия човек се произвеждат хормони (ендорфини), които притъпяват болката, премахват стреса, влияят на обмяната на веществата и на хормоналния баланс, регулират кръвното налягане и работата на сърдечно-съдовата система.
Тъгата и притеснението вършат точно обратното, те са основен източник на неприятности, емоционални и физически. Затова модерната медицина все повече лекува с психотерапия и чисто физическите заболявания - от сърдечно-съдови болести до затлъстяване.
Време е да забравим за остарелите поговорки и да научим децата си да са щастливи, позитивни, да се наслаждават на мига. За да са здрави и пълноценни личности.
Психолозите напомнят, че децата растящи в среда, в която не се цени щастието, биват насърчавани да бягат далеч от него. И подвластни на клишета и суеверия, растат като нещастни личности, неспособни да се радват на живота.
Оказва се, че да си щастлив не е само приятно, но и практично. Тази теза се подкрепя от мащабно изследване, обхващащо 10 000 тийнейджъри, при което се проследява средата, в която живеят и развитието им в до 30 годишна възраст. Изследователският екип проследява редица фактори, отговорни за определен размер на доходите, като ниво на образованието, коефициент на интелигентност, самочувствие, амбиция и др.
Те установяват, че тези, които са се чувствали щастливи през детството си, получават с 10% по-високи доходи от средните, а които са били нещастни –с 30% по-ниски.
Друг етап от проучването включва 3000 доброволци, братя и сестри. Те са с еднакъв социално-икономически статус и се очаква да се реализират еднакво финансово. Резултатите обаче показват, че по-щастливото дете е с по-големи доходи от другото, когато пораснат.
Изследователите са категорични, че насърчаването на положителното мислене и емоции сред децата и тийнейджърите може значително да подобри техния бъдещ успех и финансово положение. Овен това, щастливите и позитивните създават здрави връзки и семейства.
Така че, много хубавото си е за много хубаво.