"Мама знае най-добре!" – тази фраза би могла да звучи прекрасно, ако си на 10, но ако девизът важи с пълна сила за мъж в разцвета на своите 30 години, стой настрана от това момче. Най-вече в емоционалните обвързвания!

Не, не защото той не е привлекателен, интригуващ и чаровен господин. Напротив! Често "синовете на мама" всъщност са мъже на високи позиции в кариерата си и обществото, което автоматично ги поставя в графата "добра партия". Ала точно тази привидно изглеждаща "апетитна хапка", на практика е едно непораснало момче. И няма смисъл да правиш опит да си играеш с него на любов, когато той е способен да играе единствено в пясъчника...

Ще ви разкажа следната история. Никога не бих могла да забравя съседката от горния етаж – леля Марта. Въпросната леля Марта имаше, досещате се, малко момченце - Данчо. В някакви бледобежoви мои спомени тази двойка майка и син бяха неразделни. Честно казано, не помня да съм виждала това дете да общува и играе със свои връстници, преди да стане ученик.

Въпреки това, годините минаваха и като страничен наблюдател и същевременно техен познат, виждах как контактите със съученици и приятели на подрастващото момче са ограничени до минимум. Майка му, леля Марта, често оправдаваше социалното му "затъмнение" с факта, че е вдигнал температура и трябва да стои вкъщи, оздравявайки под нейните благи грижи.

Данчо се превърна в Даниел. Порасна, стана тийнейджър, а после и атрактивен младеж, ала никой не го бе виждал да излиза навън с друго живо същество, освен с неговата майка, за която той бе най-специалното момче на света.

Настъпи преломен момент, в който "маминият син" трябваше да стане студент и да се отдели от семейството и дома. Въпреки годините, които бе прекарал самостоятелно и кариерата, която бе започнал да гради, в крайна сметка той се върна. Върна се в родния град, в родния дом, при родната си майка. Никой не знае дали завинаги. Единственото сигурно нещо е, че в момента именно този "мамин сладък" е на 28 години и живее с майка си.

Всички бяха наясно от какво всъщност е "боледувал" малкият Данчо през годините. Страдал е от прекалената обвързаност с фигурата на майката, с която го беше заразила самата тя. А безграничната отдаденост на майката-орлица към нейния син е способна да влияе така, както софийските тополи действат на Джон Бон Джоуви – нездравословно и пагубно.

В ученическите и студентските си години "на мама момчето" бе имало немалко ухажорки, тъй като околните единодушно признаваха колко лъчезарен и симпатичен младеж е той. Въпреки това, нито една от потенциалните бъдещи невести не бе достатъчно достойна да заеме престижното място на негова половинка и спътница в живота.

Защо ли? Защото вероятно никоя не бе успяла да направи "маминото синче" дори и наполовина толкова спокойно, удовлетворено и щастливо, както би го направила неговата любима... майка! А не е ли навик удоволствието от живота?

Мъжете, които биха могли да бъдат сложени под знаменателя "мамин сладък" (колкото и да не обичам да поставям хората в категории), са свикнали да се чувстват добре единствено в компанията на майките си и няма как да усетят сигурност, пълна подкрепа или да се доверят на друга жена освен на нея. Всъщност те са едни деца, които никога няма да се развият емоционално - точно като Питър Пан, който отказва да порасне.

За разлика от приказката, в която Питър Пан заедно със спътницата си - феята Камбанка, отлита за страната, в която остава дете завинаги, историята на "мамините сладки" момчета не приключва никак розово. Те губят възможностите си да бъдат пълноценни мъже, губят шансовете си да изживеят любовни вълнения и дори да имат незабравими приключения с приятелска компания. И най-вече губят детството си, защото то не е безгрижно и вълшебно, каквото би трябвало да бъде.

Тук е редно да поставим границата между мъжката благодарност и признателност към личността на жената, дала му живот и отгледала го, и болезнената зависимост и привързаност на сина към майката и обратно.

Казват, че мъжете обичат истински една единствена жена през живота си и това е именно тяхната майка. Аз обаче вярвам, че думата "майка" може и да не звучи толкова обсебващо. Колкото и да ги виним за това тяхно отклонение, не бива да подценяваме факта, че именно ние също сме или ще бъдем майки и от нас зависи дали синовете ни ще се превърнат в глезльовци или истински мъже. Че ще го обичаме е ясно и в двата случая...

И най-малкото сладко момченце става мъж един ден. Дотогава трябва да му се даде възможност да израсне като пълноценна линост, в която след 20 години ще се влюбват девойките. Точно както ние сега се влюбваме в нечии синове.