Велина Томова
Ако не сте чували или чели нищо от Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, значи нямате интернет от 10 години насам;)
Тези две ужасно смешни жени са истински специалистки в разказването на истории от света на децата и родителите, напълно лишени от захаросаната сладост на идеалния миг.
Те свалиха майчинството и родителството изобщо от пиедестала на светостта, показаха го в ежедневната му пъстрота от разнопосочни емоции и ни помогнаха да живеем по-пълноценно, умирайки от смях.
Поводът за настоящата ни среща е втората част от поредицата „Да оцелееш като родител“ - 37 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които се разбира, че да си родител, не е чак толкова страшно.
Понеже и двете са с ужасно дълги имена, Е да се чете като Елисавета (в бяло на вашите екрани), а К замества Красимира (зелена риза, буйна коса). В, авторът на това интервю, пък ви предизвиква да прочетете цялото интервю без да променяте изражението на лицето си ;)
Започваме!
Вие деца нямате ли си, че втора книга издадохте?
Е: Имаме, и добре че имаме, иначе нямаше да имаме повод да издадем тази книга.
К: Смятайте какви деца имаме, та вече втора книга издаваме – само ни създават главоболия да пишем разкази и да публикуваме книги. Ужас.
И кой ще ви ги гледа тия деца, докато вие обикаляте страната за промоция на книгата?
Е: За наша голяма радост ние сме съвременни жени, които са имали изключителното щастие да отсеят каймака на мъжете в републиката, а именно такива, които могат да издържат да гледат три дни дете без постоянното напътствие, физическо присъствие и първа помощ от страна на майката.
К: Да, мъжете ни наистина са много оправни – могат, представете си, да направят закуска на детето, да го изкъпят, облекат – при това в приличен вид, и да го заведат до съответната институция – детска градина, училище и, забележете – ДА ГО ПРИБЕРАТ обратно. САМИ. Абсолютно великолепни са.
Все пак, кой е по-добрият родител? Майката или бащата?
Е: Разбира се, че майката! Ежедневно пиша мейли до мъжа си, в които прилагам писмено и снимкови и веществени доказателствам, за това че съм по-добър родител и в случай че възникне спор за размера на матрака или цвета на плочките в банята, аз вадя обобщени резултати от мейлите през месеца, обявавам се за по-добър родител въз основа на данните, които съм събрала, и печеля всички спорове.
К: Най-добрият родител е бабата. Тя никога не крещи не детето, че няма време за лигавщини и още един епизод на Пламъчко, защото отново ще закъснеем, никога не му поставя ултиматуми от типа „или си лягаш, или повече шоколад няма да видиш през живота си“, не го юрка като невротично говедо, което препуска нагоре-надолу и вечно бърза нанякъде. Нищо такова не прави бабата. Напротив – тя му готви мусака на това дете, реже му круша на малки, правилни парченца, оставя го да прави боклуци в кухнята и винаги е щастлива от това.
След толкова изчетени и публикувани истории, коя ви е любимата рецепта за справяне с градинския сопол и неговия притежател?
Е: С притежателя на сопола все още не съм решила да се справя, защото има три деца, а народа е казал Три за щастие, и ако станат две или едно може да ме сполети нещастие. Що се отнася до градинския сопол, този проблем го има само Красимира, защото моите деца нямат сополи, забранила съм! Просто нямаме време за това!
К: Стържа чесън и лук, и му ги тъпча в чорапите. Така го пращам на детска и вече никой не смее гък да ми каже за сопола.
Как се виждате на 18-я рожден ден на децата си?
Е: Щастлива, пияна и облекчена! И най-вече жива!
К: Напълно неадекватна и подпийнала, вероятно дрънкаща глупости, от които детето ще го е срам, НО ЧОВЕК НЕ СИ ИЗБИРА РОДИТЕЛИТЕ. Съжалявам!
Успяха ли българските родители да се отпуснат малко и да разчитат на здравия си разум или ще са нужни още издания на "Да оцелееш като родител", че да спрат да се взимат насериозно?
Е: Не разбирам откъде-накъде имаме претенции за здрав разум у родителите при условие, че той генерално липсва във всички демографски групи на страната. А що се отнася за това дали се взимаме насериозно или не - гледайте си работата, ще си се взимаме както си искаме! Аз съм изключителна майка държа рецептата за най-добро пюре от спанак.
К: Нямам представа кой как се взима, но ако трябва нещо да се вземе насериозно, това е например ваксинирането на децата (когато са клинично здрави). Иначе мисля, че родителите у нас са си супер. Стига да не си тормозиш детето и да го обичаш, и да му даваш любов колкото можеш и имаш, значи си чудесен родител.
(и сега малко по-сериозно, без да ставаме скучни 🙂)
Как се развива проектът ви Оле Мале?
Е: Прекалено бързо за екипа ни, опитваме се да овладеем събитията, които ни връхлитат благодарение на изключителния отзвук сред гражданите и компаниите, които ни помагат и купуват наши продукти надяваме се да възползваме максимално от всички възможности, които ни се предлагат в момента, да направим колкото се може повече майки на деца с увреждания щастливи и да накараме колкото се повече хора в България какво е социално предприемачество. Безкрайно сме благодарни на всички, които ни помагат, продължавайте да го правите! Ние съществуваме благодарение на вас!
К: Оле Мале е чудесен проект, който нямаше да го има, ако ги нямаше две групи от хора – всички, които купуват нашите продукти и популяризират дейността ни, и тези няколко смайващи жени, които съставляват екипа на проекта. Благодарна съм и на двете групи, дори не мога да кажа колко много. Работата е къртовска, но резултатите побеждават всяка умора.
Какво ви се иска да се случи през 2020 в родителско-обществен план в нашата татковина?
Е: Да започнем да я наричаме майковина! Шегувам се. На всеки нормален човек е ясно, че сериозните обществени процеси изискват време, много по-дълго от една година. И все пак повече детски градини, по- малко домашно насилие, по-малко убити жени от партньорите си, повече здрави деца и щастливи майки и бащи!
К: Иска ми се хората да не са толкова нещастни и гневни. Да са по-изискващи към тези, които носят отговорност за това как се случват нещата в държавата – като започнем от паветата на улицата и приключим с разпределението на водните ресурси и обществените поръчки. Иска ми се всички да знаем, че сме част от живота на държавата, че ние правим държавата и трябва да сме отговорни както за нашите действия и примерите, които даваме, така и към действията и примерите, които другите дават.
И ако може да се научим вече да се изчакваме, когато влизаме някъде – в магазин, тролей или подлез. Първо единият излиза и тогава другият влиза. А не едновременно, като някакви бизони. Това ми е голяма мечта.
Да оцелееш като родител 2 се издава от Ciela и може да се открие в книжарниците с чувство за хумор.
Още по темата
К като Красита от "Майко Мила"
Промяната идва, когато си помогнеш сам!
