Когато едно дете боледува, обвиняваме гадните вируси, настинки, детската градина, лошото време... И забравяме нещо много важно – детето може да боледува и когато страда душата му.
Малките деца никак не са глупави, те много добре виждат какво става в семейството, в детската градина и училище. Още повече, че имат добре развита интуиция и без да са пряк свидетел на събитията усещат емоциите на околните.
Малките деца не могат да реагират с методите и словоизлиянията на възрастните, те си имат други начини, например като използват болестите.
Според психолозите чрез болестта детето подсъзнателно привлича вниманието на родителите си към себе си, а не към неприятните сцени. Например, когато мама и татко се карат, малкото е измислило начин как да спре кавгата - започва да повръща или вдига температура и вниманието се отклонява към болното дете.
Не е задължително в семейството да има неприятности, за да се използва болестта като примамка. Много родители са толкова заети, че вечер след работа едва виждат децата си. Цял ден детето е с бавачка, с баба си или в ясла, жадува за родителска компания и когато не я получи, намира начин да привлече внимание – разболява се. И така целта е постигната – мама остава вкъщи, обгрижва го, говорят си, гушкат се.
Връзката е ясна в детската главица – разболяваш се, седиш си с мама, здрав си - ходиш на детска градина. Затова някои деца идват с огромно удоволствие на преглед, знаят, че посещението в лекарския кабинет означава оставане вкъщи.
Подсъзнанието е велико нещо, затова, ако не искате децата да боледуват, обръщайте им внимание, контактувайте с тях, четете приказки, играйте, споделяйте. Не изяснявайте семейните отношения пред детето, направете го насаме.
А ако малкото не иска да ходи на детска ясла, каква е причината? Дали някое агресивно дете не го тормози или не му харесват госпожите? Изяснете тревогите на детето, коментирайте ги и намерете приемливо решение, тогава няма да имат причини то да използва други методи за привличане на внимание.
И докато в описаните случаи децата не влагат корист, а по-скоро интуиция, има и "мними" болни. Някои деца използват болестта съвсем съзнателно, за да избягват неприятностите. Класика в жанра е, когато детето не обича да ходи на детска градина или училище сутрин да го боли корем.
Голяма част от малките пациенти връзват тенекия и на родители, и на лекари, защото не може да се обвини едно дете в симулация докато не се направят изследвания, консултации. Но как родителят да разбере дали детето наистина е болно?
Ако малкото се превива от корем например, а вие имате съмнения, предложете му нещо приятно, например да изиграе любимата си игра или да отидете веднага до "Мак Доналдс". Ако изведнъж забрави за болката си и хукне, ясна е работата.
Общото състояние на детето също говори за здравословното му състояние. Ако то е отпаднало, пребледняло, с температура, не се храни, има проблем. Но ако е жизнено, храни се добре и тича насам-натам, подложете на съмнение оплакванията. Понякога е трудно да се разбере дали детето наистина е болно или ни върти номера. Наблюдавайте го известно време без да подценявате проблема и го заведете на лекар, ако се колебаете. По-добре един излишен преглед, отколкото два закъснели.
