Всеки родител е наясно, че когато се опитва да накара детето да си легне на време или да изключи компютъра ще срещне отпор, недоволство, викане, а често и сълзи.
Когато обаче хлапето се обърне към вас и ви каже "Мразя те!", оставате като шокирани. Къде отиде прекрасното малко същество, което обича да се гушка във вас и ви нарича с нежни имена? Сега ви гледа нацупено през сълзи и ви е казало нещо толкова ужасно.
Според редица психолози родителите не трябва да взимат на сериозно тези думи от устата на децата. Все пак едно четири годишно дете не може да се обърне към вас и да ви каже "Почувствах се силно наранено от думите ти, не мисля, че си прав, не искам да се съглася с теб и съм разстроено...."
Децата действат много първично и при тях емоциите са много по-силни. Разбира се, че то не ви мрази истински, защото не сте му купили вафла или сте му спрели телевизора. Емоциите просто ги завладяват силно и тъй като още не са се научили как да се контролират, или не са много наясно, че действията им не остават незабелязани.
В момента, в който сте чули думите "мразя те", преглътнете и просто отговорете "Е, съжалявам, че ме мразиш, защото аз те обичам толкова много". Не влизайте в спор, не се ядосвайте, оставете за някой друг път обяснението каква точно емоционална натовареност носят изрази като "мразя те" и „обичам те".
Не забравяйте обаче да обясните добре понятията омраза, раздразнение, разочарование, мъка, любов и радост. Детето трябва да прави разлика от малко, за да успее да си изгради по-добри комуникативни умения.
