Letiashtata Kozzila Erato
Децата са една изключителна радост и любов, която обаче може да ви доведе до пълно изтощение - психическо и физическо.
Ето няколко сигнала, при наличието на които трябва спешно да вземете мерки, да преодолеете ирационалното си желание да стоите постоянно долепена до безценното си същество и да отидете някъде другаде. Където и да е.
1. Не искате вече нищо - толкова сте безкрайно съсипана и уморена, че отказвате всичко. Не искате да четете, да чистите, да готвите. Не искате да идете на ресторант или дори на масаж. Всичко ви се струва глупаво, безсмислено и нереалистично. Всич-ко.
2. Крещите постоянно - "Кой е оставил тези обувки тук?... Защо не си си измил ръцете???"
Всяко нещо ви вбесява и ви хвърля в неистова истерия, последвана от ужасяваща депресия. Започнете ли да употребявате фрази, наследени от родителите ви, като "Това тук да не е хотел?!", или "Аз да не съм ти слугиня?", то е ясно, че лимитите ви са изчерпани и трябва бързо да предприемете нещо.
3. Не ви се прави секс – и то не "просто така", както обикновено.
Изобщо не ви се мисли за секс, искате сексът да го няма и никога да не се появява в живота ви. Гледате с насмешка и озлобление към партньора си, който старателно и внимателно желае да прави секс. Само чакате той да изяви нелепото си желание, за да му креснете "Аз не съм ти секс-играчка!“. И се спирате дотам само от приличие, защото всъщност ви се ще продължите с "Аз съм робиня на едно сексистко общество, което иска да мия чинии, задници и подове, а после да се подложа на ужасяващата експлоатация на животинските нужди на тези, които не ме разбират".
4. Мислите, че сте пълен провал - седите на пода, бутате хеликоптерче и виете "буууу, буууу" като човек с много сериозни увреждания. Това е, което децата искат от вас.
Или да сте онова мече, което звъни на вратата на кукленската къща деветдесет и шест пъти с една и съща реплика: "Ку-кууу, кой е та-аам?", имитирайки гласа на пуйка. Това забавлява децата ви, но ви унищожава емоционално и интелектуално. Не можете да си представите, че някога сте имали оплаквания от шефа си в прекрасните времена, когато работехте.
Започвате да разсъждавате: "Затова ли завърших антропология? Затова ли имам докторска степен и дипломна работа, преведена на шведски?". Плачете и пуйчите "Ко-оой е та-аам?", но се чувствате унизена. А какви планове имахте - детето да разбере природата на произхода на традиционните култури на Изтока още на година и половина, и щом види пагода, да му светват очите. Но сте пуйка. Искате да умрете.
5. Да, искате да умрете – в сладка смърт, без домакинска работа, запълнена с тишина. Помните ли кога за последно имаше тишина във вашия живот? Не, разбира се, защото вече трудно помните каквото и да било. В смъртта е тъмно и никой не крещи, не ви щипе и не е получил тройка по география. Така или иначе, всички ще умрат. Защо да не е сега, когато ви е най-тежко?
6. Всичко ви е все едно - детето яде клечка кибрит и бърка в контакта с влажен пръст. Босо е. Градусите са 4. На вас ви е все едно. Помните ясно, че някога сте гледала филм за Втората световна война, в който 3 деца оцеляват при същите условия и след това стават гениални учени. Силно се надявате това дете да е като тях. Гледате с безразличие и пиете чай.
7. Нищо не ви е все едно - вие сте в пълна истерия. Дала сте бял хляб на детето, в който има химия, а не посеви от био киноа. Авокадото на детето изглежда леко ферментирало. Има огромно 2-милиметрово зелено петно върху зелената ви официална рокля и това е ужасно. Детето ви не иска да яде телешкото с рожков. Плачете час и половина. Детето по случайност изяжда късче патладжан. Тичате до болницата и се надявате да не умре. Плачете 4 часа.
Детето на приятелката ви е проходило единадесет дни преди вашето. Нищо, че е с половин година по-голямо. Не спите нощем, защото не знаете дали то не се задушава в момента с одеялото си, или още по-лошо - Настива!
8. Изглеждате ужасяващо - сплъстена коса, провиснал анцуг, развален зъб. Чехлите ви са различни. Чорапите също. Ако въобще имате чорапи, нали. Петната по вас могат да онагледят, посредством подходящите свързващи линии, цялата Тутраканска селищна система. Отваряте гардероба, виждате обувките си с токчета, хванали паяжина от неизползване - плачете, смеете се, мразите всички.
9. Искате да сеете терор - започвате бавно да възприемате тезите на ИДИЛ. Живеете във фалшив свят, където уж всичко е наред, но вие не сте била на почивка от по-миналия април, имате целулит, стрии, торби под очите и нещо, което не можете да обясните на никой. Бихте искали да му дадете страховито медицинско наименование като "коремен тиф" или "плестоцит на катарактата", за да ви заведат в болница, където да останете сама за 3 дни, но всъщност се нарича "пълно отчаяние".
Затова искате всички виновни да си получат заслуженото. А виновни са... всички. Особено тези, които все подхвърлят фрази от сорта "И тя сега какво? Само си седи вкъщи и си гледа детето?", или "То и аз, ако се разкарвах с количката по цял ден из улиците, и аз щях да мрънкам за всичко".
Ако чувствате 5 или повече от горепосочените индикации, вие сте в сериозна криза и всъщност вредите на децата си. Защото децата, преди всичко, имат нужда от що-годе адекватни родители, които се смеят силно поне два пъти седмично, могат да се забавляват и да преценяват трезво нещата.
Помнете, вие сте по-важна от авокадото и не сте пуйка. Починете си!
P.S: И все пак, огледайте го добре това авокадо! Обадете се на приятелки, напишете коментари във форум с други параноични майки, консултирайте се и с педиатър (за по-сигурно - с двама). Непременно се обадете на майка си! За всеки случай, пратете и проба в ХЕИ. Не се знае откъде ще изскочи заекът в този враждебен, страховит свят.
Припомнете си още:
Нова година - нова Аз? Да бе, да!
Каква е разликата между умната и мъдрата майка?
Как се разпознава българската майка
Край на мита за добрата майка!
Майката, която може да се справи с всичко
