Възпитали сте добре детето си. То се държи добре, ведро и усмихнато е в къщи, до деня, в който не тръгне на детска градина или училище.
Скоро след това, в един слънчев ден, се връщат от училище и са изцяло променени. Поведението им е грубо, речникът – немислим, уважението към вас – просто не съществува.
Вероятно ще ви се прииска веднага да се ядосате, но не бързайте. Разберете какво му става на детето ви и ще разберете, че не е нищо необичайно.
Етапите
Промяната в поведението на детето си ще наблюдавате поне три пъти докато навърши 18. Първият път е при започването на детска градина, при първите по-сериозни отношения със „себеподобни“, т.е други дечица на 2-3 години.
Малко агресия, желание за спор и много „не“-та – с това ще трябва да се справите в първите месеци от социализацията на детето ви.
По-късно, някъде в късно-градинския и ранно-училищния период ще се появят наистина лошите думи и ругатните.
Често смисълът им ще убягва на вашето иначе златно дете, но то ще ги повтаря с най-голямо удоволствие.
През пубертета, и това не е тайна за никого, идва Голямата промяна – с тръшкането на вратите, с отговарянето, с липсата на всякакво уважение.
Това е неизбежно. Различните хора възпитавате децата си различно и резултатите се сблъскват в училище.
Едни родители държат децата си много строго още от малки, други смятат, че детството и младежките години трябва да се изживеят възможно най-леко. Няма как при срещата на тези „два свята“ да няма взаимодействие и „имитация“ на различните.
Но защо винаги копират най-лошото?
Децата се учат чрез повторение. Те гледат и повтарят интересното поведение на родителите си, на приятелите си и на героите от филмчетата по телевизията (което, за съжаление, не се взима предвид от създаделите на тези филмчета).
Именно чрез комбиниране на различни типове поведение детето ви изгражда собствената си самоличност и намира своето място сред другите.
За децата, които търсят себе си, няма добро и лошо поведение. Те слушат съветите и предупрежденията ви, но когато поведението им няма други последици, освен да ядоса учителите и родителите.
Едва след това, като възрастни, в работна среда или при взаимоотношенията с половинката, различния тип поведение има различни последици.
За сега резултатът е привличане на внимание. А когато човек е на 5, и е успял да привлече вниманието върху себе си, е победител. Когато си тийнейджър и се противопоставиш на авторитета на родителите си – значи си завоювал свободата си.
Как могат да устоят децата на такива значими победи по пътя към независимостта си?
Как да реагирате
На първо време, не започвайте с обвиненията, че копира лошите си другарчета. Не забравяйте, че имитирайки различни типове поведение, детето се опитва да бъде харесано.
Освен това то има нужда да завоюва своята идентичност и вкъщи. Да не бъде ваше копие, а отделна личност, със собствено поведени. Това, за съжаление, става и като се мине през етап на пълно отричане на това, което вие сте го научили.
Макар да не е препоръчително да изпадате в бяс всеки път, когато детето ви се държи недобре, защото това просто ще го стимулира да продължава, трябва ясно да му покажете кое е позволено вкъщи и кое – не.
Покажете също и че не се впечатлявате чак толкова от лошите думи. Така те ще загубят „магическата“ си сила, която децата им приписват.
И си припомнете какви бяхте самите вие като тийнейджъри. Това много помага за успокояване на страстите.
Как да възпитавате уверено в себе си дете