72% от бизнес лидерите заявяват, че креативността е едно от 5-те качества, които търсят в новите си служители.
Ако се върнем назад във времето, сред онези ученически трепети по контролни и оценки, неминуемо ще си припомним и някои от златните съвети на нашите родители.
Сред тях кога под претекст за рационалност, кога напълно необмислено се прокрадваха указания в духа на: „Наблягай на важните предмети, изобразителното изкуство не е от значение.“, „Музиката е за удоволствие, а не за оценки“ и пр.
Повтаряме ли днес този подход на небрежност към изкуствата във възпитанието на нашите деца? Навярно да!
Навярно водени от подобни доводи, се опитваме да отнемем вниманието им от „маловажните“ предмети, за да се придържаме към идеята за ориентация към „сериозните“ професии. Защото нали така гласи онова познато клише – „музикант къща не храни“.
Напоследък с теми, свързани с училище и образование, често се допитваме до експертното мнение на нашите приятели от Образователен сайт №1 на България – Уча.се. Такъв бе случаят през юни, когато стана ясно, че лятната ваканция е голямата тайна на успелите и богатите.
На пръв поглед подценяваните елементи в образованието на децата крият ключа към разгръщането на техния пълен потенциал. Днес, отново с Уча.се, продължаваме тази тема и ще развенчаем мита за изкуствата и ролята им в процеса на учене и успешната реализация на децата.
Започваме със суровите факти:
*Учениците, които са изучавали 4 години някакъв вид изкуство в гимназиите, постигат по-висок резултат на кандидат-студентските изпити от тези, които са се занимавали с изкуство по-малко от година;
*72% от бизнес лидерите заявяват, че креативността е едно от 5-те качества, които търсят в новите си служители. Всеизвестен факт е, че изкуството е основен двигател за развитието на това качество;
*17 пъти е по-голяма вероятността учен да спечели Нобелова награда, ако се е занимавал с някакъв вид изкуство (Източник: American for the Art).
Можем спокойно да направим извода, че изкуството не на всяка цена обвързва кариерно децата и младежите към определени арт среди, а напротив – спомага им да развият допълнителни умения, чрез които да бъдат по-успешни в различните „сериозни“ професии, към които се ориентират.
Защо обаче се случва така и как да си обясним приноса на часа по музика за по-високите оценки по математика, например?
Изкуствата развиват подхода на асоцииране!
Изучаването на музикални произведения предполага опознаването на различни модели. Симфонията, например, е музикална форма, която има определена структура с ясно обусловени части. Мозъкът възприема тази организация на звука и чрез асоциация може да я прехвърли в други сфери на живота, които нямат общо с изкуството, но също следват подобна логика на структуриране.
Така на практика, един ученик чрез познанията си за симфонията може да си представи работата на една фабрика.
Ако ви е станало интересно, може си припомните урок по музика от Уча.се във Vbox7.com:
Споменахме математиката като пряко свързана с музиката. Доказателство откриваме на нотния лист, където различният такт и нотна стойност могат да се преобразуват в математически уравнения, които да следват същата логика като тази на точната наука. Така, познанията по музика могат да спомогнат в някои от часовете по математика.
Изкуствата допринасят за емоционалното израстване!
Едно от най-големите предизвикателства пред всеки родител, а също и всеки учител, е да предразположи детето към емоционална зрялост. Всички сме срещали горчивите детски сълзи на срам и недоволство при двойката по химия или виковете на гняв от поредната несправедливост в класната стая.
Всички сме се подготвяли за емоциите на живота чрез емоциите в училище, но точно изкуството може да направи този преход много по-лесен и приятен.
Пример може да бъде посещението на театрална постановка. Освен че увлича вниманието, актьорската играе изразява ясно и отчетливо различните емоции и породилите ги явления. Чрез подобен досег с изкуството децата могат да развият по-лесно емоционалната си интелигентност и да се научат да управляват емоциите си в различните социални ситуации.
Изкуството учи на търпение и увереност!
Колко дълго се рисува един пейзаж? Часове на взиране и доизпипване на всеки детайл. Постоянството и непрестанният стремеж към финалния резултат обаче дават не само усещането за вяра в собствените сили, но и така необходимото търпение. А знаем колко са нетърпеливи децата.
Всичко трябва да се случва тук и сега.
Свиренето на музикален инструмент също намира място сред уроците по търпение. Освен че изисква многобройни часове на сериозна концентрация и усърдие, овладяването на един музикален инструмент изгражда усещането за увереност у детето. Най-вече защото то вече притежава умение, което мнозина връстници, а и възрастни не притежават.
Изкуството стимулира себеизразяването!
Успелите хора са онези с мнение и характер. Няма как да развием независимост на мисълта и лидерството у децата, ако не им даваме свободата да се изразяват. А няма нищо по-вълнуващо и интересно от това да им предоставим възможността да го направят през формите на изкуството.
Така те не само ще добият навика да заявяват позицията си, но ще приемат сериозните предизвикателства в света на „големите“ хора много по-лесно.
Помислете за стреса, например. Доказано е, че музката е успешна форма на терапия за освобождаване на напрежението при стресови ситуации. Подобно е влиянието на танца, изобразителното изкуство, театъра. Нека не лишаваме децата от атмосферата и механизмите за развитие, които тези изкуствата им предоставят.
Защото както вече можем да заключим, те имат незаменима роля както в учебния процес, така и в онези моменти на свобода у дома и на професионално израстване, когато уроците на живота продължават с пълна сила.
