Мария Николова
Фейсбук е като училището.
Лайковете са оценките за това колко “ни харесват” другите. Коментарите вероятно са забележките в дневника, да не говорим пък за споделянията на постовете… те вече са си висш пилотаж, нещо като Станислав, най-готиното момче от съседния клас, да си пада по теб и всички от випуска да знаят и да ти завиждат тайно (е, може и явно).
Фейсбук и училището обаче са и едни умалени макети на света. Първото - защото е човечеството, пресъздадено в интернет, второто - защото всичко, което си се научил по един или друг начин на чина, е повлияло на това в какъв човек си се превърнал.
И някъде точно по средата на размислите за Фейсбук и училището, попаднах на този коментар на кмета на град Бургас - Димитър Николов, който със сигурност ще е една от обсъжданите теми в държавата през следващите дни:
“Благодаря на всичките 258 бургаски ученици от горните класове, които днес почти блокираха фейсбука ми с лични съобщения и искане за обявяване на дървена ваканция. Не мога да изчета всичко, защото нищо друго не трябва да работя. Но пък се натъкнах на изключително изобретателни попадения: съобщения в умолителна стихотворна форма, десетки уникални снимки с ушанки, уши, ледени висулки, пингвини, фризери, бели мечки, шушони, снежни лавини и човеци.
Благодаря за милите обръщения - Миташки, брат, скъпи чичо -имаш ли сърце, Митак, човек, началник, адаш, Бург, чичо кмет и т.н. И въпреки че съм впечатлен от вашата организация, няма как, разберете. Говорих с Инспектората, с РИОКОЗ, с част от директорите - няма как. Освен това ми писаха и родители, които са против. Пътищата са достъпни, замерванията в училищата показват температури в нормите. Разбирам, че в края на срока сте залети от контролни. Студено е, но трябва да ходите на училище. Вярвам във вас. Благодаря, че ме разсмяхте с изобретателност. Поздрави: Чичо Кмет”
Спомням си годините в гимназията.
Чувството, когато класната обявяваше дървената ваканция, днес мога да сравня единствено със звука от отварянето на буркан с течен шоколад! Вълнуващо, неописуемо, зашеметяващо!
Дотук с шегата. Всъщност в това дали някой ще учи седмица повече или по-малко в рамките на една календарна година едва ли е от толкова голямо значение.
Емоцията ми в този коментар бе подтикната от друго. От думите "трябва да ходите на училище".
Най-големият урок, на който училището учи, е отговорността.
Отговорността да бъдеш човек, да взимаш решения, да правиш избори, и да се сблъскваш пряко с резултатите от тях - понякога хубави, друг път не чак толкова...
Факт, 5, 10, 15, 25 години след дипломирането, едва ли ще помним абсолютно всичко от научените някога редове на учебника по биология, химия или физика.
Но да, и до ден днешен знаем, че на училище трябва да се ходи.
Точно както трябва да се ходи на работа, както трябва да гледаш децата си, да помагаш на родителите си, да подкрепяш човека до себе си.
Истината е, че след време упрекът “Ех, да бях научила това в гимназията” едва ли ще бъде изречен относно това, че не се сещаме коя е столицата на Швейцария. Ще си го казваме във връзка с взаимоотношенията си с хората, както и с пътя, по който трябва да поемем, когато сме на кръстопът.
В училище можеш да изтриеш грешките си с гумичка. Възрастните нямат правото да постъпват така. Защото истинският живот е точно като гумичката на молив... Колкото по-често триеш, толкова по-малко възможности ще ти останат да се поправиш, след като си извършил неправилна постъпка.
И не - това не са “закони”, които спазваш, защото някой те следи. Правиш го, защото си отговорен. И пак стигаме там, където на всеки 40 минути бие звънец. Това е нещо, което си усвоил още в класната стая. А “следящият” не е учителят ти по математика. "Следящият" е съвестта.
Далеч съм от мисълта да пропагандирам мнение на политическа фигура или да налагам възгледите на член на конкретна партия. Когато нещо е вярно, то е вярно.
Хубаво е повече хора, чиито думи имат смисъл и тежест, да припомнят за важните неща в живота. За това какво наистина “трябва”. Много неприятности през последните месеци можехме да си спестим, ако не бяхме с объркани представи какво “трябва” и “не трябва” да правим.
Със сигурност не съм единствената, която мисли така. Над 22 000 българи са лайкнали коментара на Димитър Николов… До този момент, след часове сигурно ще са още повече...
Получавате шестица, чичо кмет! Така “трябва”!
Ето и едно кратко видео по темата от "Здравей България":
Прочетете още:
Мъжете са по-щастливи с умни жени!
Оставаме ли без учители в България до 10 години?
Коя е Малала и защо получи Нобелова награда?
