Докато на някои двойки им се казва, че са твърде възрастни, за да имат деца, мъж и жена от Индия преодоляват възрастовите бариери и се радват на първото си дете след 70-тата си година, разказват от Ohnamama.bg.
През април 2016 г. 72-годишната Далджиндер Каур ражда здраво бебе след подлагане на ин витро процедури в продължение на четири години заедно със съпруга си, Мохиндер Сингх Гил, който на 79 г. става баща за първи път.
След като през 46-те години от брака си не успява да има деца по естествен начин, двойката решава да потърси медицинска помощ, виждайки телевизионна реклама за ин витро метода.
„Бог чу молитвите ни. Сега усещам живота си пълен”, казва Далджиндер пред агенция Франс Прес след раждането. „Грижа се за бебето сама. Чувствам се толкова пълна с енергия. Съпругът ми също е много грижовен и ми помага с каквото може.“
Раждането минава безпроблемно, а малкият им син Арман е здрав, макар и с тегло от 2 кг.
„Преди се чувствах празна. Изпитвах толкова много самота”, казва още Далджиндер за Франс Прес. „Бях загубила надежда някога да стана майка.“
След две години процедури и три опита тя успява да зачене с яйцеклетка от донор, но получаването на съгласие от лекарите се оказва трудна задача.
Регулацията на процедурите ин витро е различна в отделните страни, а в Индия все още няма законови ограничения. Финансираният от държавата Индийски съвет за медицински проучвания обаче съветва да не се имплантират ембриони при жени над 50-годишна възраст, предава Guardian.
Водещият акушер и гинеколог д-р Камини Рао например казва, че не би изпълнила процедурата върху Далджиндер. „На възрастта на Каур тялото не може да се справи с бременността“, казва тя. „И дори да се случи, какво ще бъде качеството ѝ на живот? Ще успее ли да се буди посред нощ, за да сменя памперси?“
„Лекарите не могат да извършат ин витро лечение за сметка на дете. Това дава фалшива надежда на други двойки, които ще похарчат собствените си пари за тази много скъпа процедура. Кой има полза от това освен от лекаря?“, споделя още д-р Рао и отива дори по-далеч: „Това дете ще остане сирак след няколко години. И има сериозни рискове за майката - тя може да умре по време на бременността. Това, че можем да направим нещо, не означава, че трябва да го направим, само за да отбелязваме световни рекорди.“
Говорим си за...
Според някои мнения саморегулацията на лекарите е най-ефективна. Генералният директор на Индийския съвет за медицински проучвания д-р Саумя Сваминатам твърди: „Това са опитни практикуващи лекари. Не бива да позволяват този вид процедура. Те трябва да предлагат консултации на своите пациенти.“
Ембриологът Анураг Бишной, който е извършил процедурата за Каур и нейния съпруг, казва пред Guardian, че първоначално не е бил склонен на това поради възрастта на Каур и крехкия ѝ вид. Но когато медицинските изследвания показват, че тя е здрава, той се съгласява.
„За тях е момент на голямо щастие“, споделя той. „Особено защото брат ѝ също няма деца. Това са две семейства, и двете нямаха деца.“
Бишной приема, че някои хора смятат прилагането на ин витро при възрастни жени за неетично, но споделя: „Моето мнение е, че ако се постави ограничение до 45 или 50 години, то трябва да важи и за мъжете. Ако говорим за етика, възрастта трябва да бъде еднаква и за двамата.“
Далджиндер Каур не е единствената възрастна майка от Индия. Друга пациентка на д-р Бишной, Раджо Деви Лохан, ражда за първи път, когато вече е навършила 70 г. Друга жена става майка на тризнаци на 66-годишна възраст. На въпроса как двойката ще се справи с предизвикателствата да бъдат родители, Анураг Бишной казва: „Те имат роднини, които са готови да помагат в грижите за бебето.“
Три години след раждането на обаче, Далджиндер Каур казва, че здравословното ѝ състояние се е влошило. „Кръвното ми налягане се понижи и сега се уморявам много лесно. Посетих няколко лекари, но те просто ми дадоха лекарства и хранителен план“, обяснява тя през 2019 г.
„Тялото ми не може да го понесе“, споделя Каур. „Беше по-трудно, отколкото си мислех. Притеснявам се за Армаан. Трябва да се грижа за здравето си, но трябва да се грижа и за Армаан.“
Каур коментира, че въпреки трудностите не съжалява, че е родила на толкова късен етап от живота си. „Обичам го. Той е дружелюбно дете и се усмихва на всички. Това прави нещата много лесни за мен, защото мога да съм спокойна, когато някой е наоколо.“
„Прекарвам цял ден с него. Решихме да не получаваме помощ. Той много обича баща си. Винаги е в ръцете му, ако съм заета с готвене или домакинска работа.“
Прочетете още:
- С деца на море: 5-те най-чести родителски грешки
- Как да блеснете с подарък за погача на бебе
- Имайте малко солидарност към майките, дори и да не са вашите!
- „Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?
- Две деца – твоите, а толкова различни? И ти като майка също
