Невинаги нещата вървят по план или според това, което ние искаме да стане. Като родители обаче, ни е тежко да виждаме детето си разстроено и разочаровано.

Трябва ли да го предпазим или в тези чувства има смисъл за израстването?

Факт е, че не можем да предпазим детето си от всичко,  по-скоро трябва го да научим как да се справя. Ако от рано помогнем на детето си да се научи да запазва позитивен поглед върху случващото се, ние всъщност го въоръжаваме с увереност, че може да се справя със ситуациите, пред които се изправя, дори и като възрастен.

Как изглежда разочарованото дете? Може да изглежда тъжно, потиснато, да отказва да се включи в игра или дори да се разгневи. Трябва да се отнасяме с уважение към преживяванията му и да му бъдем подкрепа.

Един от начините, който може да приложим, е да научим детето си да разпознава ситуациите, в които можем да влияем и ситуациите, върху нямаме контрол. Има неща, които можем да променяме според желанието и волята си, но и други, с които трябва да се съобразим. Ако детето иска да играе навън, но вали проливен дъжд, това определено е от онези ситуации, които не можем да променим. Добре е да отчетем чувствата на детето и пълни с разбиране и емпатия да се опитаме да му помогнем да открие друг начин да се забавлява този конкретен ден.

Стимулирайте детето си само да търси и предлага възможни варианти. Така го учите да се фокусира върху възможностите, а не върху ограниченията. Може да му помагате, като му задавате различни отворени въпроси, които да му помогнат да мисли. „Какви неща обичаш да правиш, докато си вкъщи? Какво ти хрумва?“

Отношението към допускането на грешки също е нещо, което може да помогне на детето да се справя с разочарованието. Случва се, колкото и да сме подготвени, да не успеем да постигнем желан резултат. Важното е да продължим, да не се отказваме и да опитваме отново.

Ако детето се опитва да построи мост, но той пада, вероятно няма да се почувства много добре. Но с това играта не свършва, дори напротив – можете да се забавлявате, като търсите различни начини отново да построите мост. След всяка грешка и всеки провал, ние учим, развиваме се, отиваме на следващо стъпало на знанията и опита си. След всеки опит виждаме предизвикателството от различни ъгли, хрумват ни нови идеи. Не бързайте да давате готово решение, дайте пространство на детето да експериментира, окуражете го да прави още опити да реши задача. Ако предадем това отношение към грешката на детето си, ние му помагаме да не се фиксира върху провала, а върху опита, който той му носи.

Разочарованието може да дойде и от постъпка на друг човек. Приятел е обещал да дойде на рождения ден, но не е дошъл. Учителката е писала по-ниска оценка, а детето се е било постарало сериозно за съчинението. Ние не можем да контролираме другите хора, но можем да научим детето си да заявява открито потребностите и чувствата си и да се отстоява по уважителен начин.

Има ситуации, в които и ние, като родители, не можем да изпълним нещо, което сме обещали по обективни причини. В този случай е добре да се извиним и да помислим заедно кога можем да осъществим намеренията си, за да не остане детето с напразни очаквания. Избягвайте да давате обещания, които няма да изпълните.

Изградете доверие с детето, за да може да потърси подкрепа, да сподели с вас това, което го притеснява, да получи прегръдка, утеха.

Стимулирайте го да говори за това, което чувства, за това, което го е разочаровало, помогнете му да се успокои. Разказвайте на детето си за ситуациите, в които и вие сте се чувствали така, разбира се, стига да е готово да слуша.

Вашите реакции също могат да помогнат на детето да изгради по-ведра представа за бъдещи възможности. Използвайте и учете детето си да използва изрази като: „Може би другия път/утре!“ За тази цел дори може да разиграете история с куклен театър, за да може детето да види различни модели за справяне с разочарованието по един лесен и достъпен за него начин. На страниците на „Детето играе“ може да намерите и други игри, които да помогнат на детето да разбира и управлява емоциите си по-добре.

Има ситуации, в които можем да предвидим, че е възможно да настъпи разочарование. Примерно, на море сте, на детето му е хубаво да играе с вълните и пясъка всеки ден, но ваканцията рано или късно ще свърши, ще се върнете и тези игри няма да са възможни. Може да поговорите с детето за това и да помислите заедно какво може да се направи, за да запазим повече от хубавите моменти, които преживява сега.

Всеки родител иска да даде на детето си само щастливи и пълни с радост моменти, но това не е реалистично. В живота ни има и тъга, и разочарование, моменти, в които се чувстваме слаби. Истината е, че тези чувства ни помагат да пораснем, да помъдреем и да оценяваме хубавите моменти в живота си. Да възпитаме детето да бъде оптимистично настроено е инвестиция, която ще му помага цял живот.

Прочети още: Как да научим децата да разбират и да се справят с чувствата си