Децата ни започват да се напиват от все по-ранна възраст. Защо го правят?

По същата причина, поради която и ние се напивахме като ученици – защото искахме да сме големи, да решаваме сами, да се почустваме по-силни, да се справим със задръжките и срама, за да се направим на интересни....

С тази разлика, че сега възрастта е паднала до немислимите 11-12 години.

А това вече е достатъчно притеснително.

Срещнахме се с психолога Яна Алексиева по време на една нетрадиционна родителска среща... в бар.

Целта на тези срещи е да се говори за децата и алкохола в по-свободна обстановка. Често присъстват известни личности, сами те родители и психолози, с които заедно да намерим път към сърцата на децата си така, че да ги предпазим от проблемите, доколкото е възможно.

Кога да обясним най-рано на детето за алкохола?

Темата за алкохола става интересна в още най-ранна детска възраст, тъй като детето забелязва, че ние възрастните пием нещо, от което не даваме на него.

Това, което бих посъветвала, е винаги когато детето прояви интерес към темата за алкохола, да му се отговаря, да не се пренебрегва темата или да се опитваме да се измъкнем.

Най-добре е детето да получи информация за важните теми от значимите възрастни, тоест от родителите си и впоследствие от учителите.

Конкретно подходяща и вече наложителна възраст за въвеждането на темата за алкохола е преди навлизане в юношеството (4-5 клас), когато все още децата ни имат търпение да ни слушат.

Като разговорът трябва да е приятен, ненатоварващ и да не е дълъг и с елементи на поучение.

Важно е родителите да са откровени и търпеливи.

Не е случайно, че и ние сме избрали точно тази възраст за срещите с родители, които провеждаме.

Родителите често казват на децата си „Пиенето е за големите“. Децата обаче разбират това буквално – Ако пия, значи съм голям. Често точно това е причината да се видят пияни петокласници например...

Не е случайно, че децата посягат към алкохола точно във възрастта на съзряване, алкохолът е много лесен и за съжаление достъпен символ на това децата да си кажат “Аз пия, значи съм голям”.

По-скоро на мен ми се иска да насоча въпроса в посока на това да наблегнем и да помогнем на детето да се познава по-добре, да познава чувствата си, да има хобита и други важни неща, които да прави, за да се чувства значимо.

Когато има да ходи на тренировка, няма да има време да мисли дали да пие. Самата му среда ще е такава, че ще има по-интересни теми за разговор и по-интересни неща за правене.

Много е важна връзката между родителите и децата им да се поддържа, да има доверие помежду им и да имат качествено време, което да изкарват заедно.

Тийнейджър се прибира пиян вкъщи. Какво да направят родителите му?

В никакъв случай не трябва да го наказвате. През строгите наказания по-скоро отдалечаваме децата си, отколкото да се чувстват подкрепени.

Това, което бих съветвала, е родителите първоначално да се погрижат за децата си, чисто физически ( да ги сложат да си легнат или да им помогнат да се изкъпят) и след това когато и двете страни са се поуспокоили, е важно да се проведе разговор, родителите да споделят чувствата си, да поговорят, да не избегнат момента, а след време да го използват като средство за манипулация.

Няма нужда обаче разговорът да е тип морализаторство.

В почти всички случай и децата се чувстват виновно и напрегнато от това, че са прекалили с алкохола. Може да използвате и хумор и шеги, децата са личности които разбират.

Родителите трябва да са готови и за един сериозен разговор, ако зад това, че децата са пили, има друга причина- любовно разочарование, проблеми вкъщи, проблеми между родителите, проблеми с приятели или в училище.

Да пием ли с децата си?

В България битува мита за топването на пръстче, изпиването на пяната бира.

Мисля, че децата могат да минат и без това. То е като с вредната храна. Знаем,че има едни определени неща, които не бихме дали на децата си и знаем, че са малки.

Може да се обясни защо не трябва да се пие до определена възраст. Алкохолът уврежда клетките, човек не разсъждава правилно, не може да се контролира и т.н. 

За по-големите дори е съвсем разбираемо, когато им се сподели факта, че по време на съзряване децата нямат онези ензими, които разграждат алкохола в организма, тоест той е още по-вреден.

Но, все пак знаем, че след определена възраст когато връстниците станат по-важни, когато започне времето на купони, може трудно да въздействаме на децата си да не пият, затова разговорът трябва да върви и в посока на умереност и мярка, ако все пак детето реши да опита и пие алкохол.

А да пием ли изобщо ПРЕД децата си?

Родителският модел безспорно е основният, който формира децата и мирогледа им, ценностите им. Но, децата трябва да живеят в истината и реалния живот.

Тоест няма как никога да не пием, да се правим на въздържатели, ако не сме такива.

Важно е детето да вижда, че в семейството му се пие умерено и в определени моменти и че алкохолът не е поставен на пиедестал, който гарантира забавление или пък разрешава проблеми.

Как да различим експериментите в тази сфера със сериозния проблем с алкохола? (въпросът не е само за децата, някои от възрастните също не осъзнават кога алкохолът вече е проблем)?

Мисля, че има достатъчно признаци и то в дълъг период от време, в който може да се забележи, че експериментът вече не е само експеримент.

Трябва да наблюдаваме емоционалното състояние на човека, дали променя настроенията си, по-затворен ли е, дали припознава алкохола като спасение.

Но, най-важното е не губим човешката си връзка с този човек и да се опитваме да му окажем подкрепата, от която има нужда.

Най-добре в такива случаи да се потърси помощ от специалисти.

Повече информация за кампанията може да се види на сайта www.predi18.org