На 9 февруари отбелязахме Международния ден за безопасен интернет.
Затова ние, от Асоциация Родители, се обръщаме към бащите: Татковци, в дигиталния свят децата се нуждаят от вас не по-малко отколкото в реалния!
Дигиталните технологии стават все по-важен фактор във всекидневния живот на българските семейства. Най-младите поколения растат като „дигитални деца“ – за тях използването на дигитални технологии и интернет са даденост, и семействата се изправят пред нови предизвикателства в справянето с устройствата и интернет. На практика, подобен процес се развива на различни етапи в целия свят.
Десет семейства от София участваха в дълбочинни интервюта по темата „Децата до 8 години и дигиталните технологии“, проведени от Националния център за безопасен Интернет, координиран от Фондация ПИК и Асоциация Родители.
Какво представляват дигиталните технологии за семействата?
Необходимост. Родителите приемат технологиите като неотменима част от развитието на децата. Рационалната страна на тази нагласа е свързана с успешното развитие – колкото по-добре децата умеят да боравят с технологиите, толкова по-големи шансове имат за успешна кариера. Емоционално тази нагласа се основава на „модните тенденции“ – ако се забрани на децата да използват технологиите активно, те ще изостанат от своите връстници и ще се чувстват изолирани.
Откриване на света и ограмотяване. Технологиите насърчават любопитството на децата и желанието им за знания. Те започват да четат и да пишат (на устройства) на по-ранна възраст, подобряват двигателните си умения, развиват въображението си и учат думи на английски (за да могат да играят игри).
… и, понякога, детегледачка. Докато децата си играят или гледат филми, родителите могат да си свършат нещо по работа, или да си починат.
И най-важното за нас: инструмент за връзка. Не само защото една от основните функции на устройствата е да са именно това, а и защото те действително се използват за общуване, като това е особено важно в семействата с разделени родители или тези зад граница. Това може да изглежда твърде очевидно: „И какво от това? Всеки знае, че дори и децата ползват Скайп!“ Но нека помислим колко са се променили нещата през последните 20 години – преди имахме само писмата по пощата и телефоните. Сега децата имат много по-преки възможности да си говорят с бащите, които са далеч от тях (социалната и юридическата традиции у нас предполагат децата да останат при майката в случай на развод/раздяла). Така че дигиталните устройства имат силата да сближават бащите и децата.
Дали дигиталните технологии отчуждават или сближават?
Това е един от най-противоречивите въпроси в съвременния свят. Сами по себе си устройствата нямат „социални функции“ (освен тези, които се опитват да им припишат рекламите). Технологиите обаче по същество са инструмент и, както всеки друг, когато са „въвлечени“ в отношенията между хората, се използват според нагласите и светогледа на този, който ги контролира - в случая, най-вече родителите. Те решават как да контролират достъпа на децата си в ранна възраст до дигитални технологии и интернет.
Само допреди десетина години, ако попитахте някого на улицата „А кое е прозорецът към света“, щяха да ви кажат: „Книгата“. А днес „прозорецът“ изглежда много по-буквално – таблет, сматфон, лаптоп. Родителите виждат много възможности за развитието на децата, но и се страхуват от рисковете на виртуалния живот – така че технологиите са и още едно нещо, за което да се притесняваш, и повдигат въпроси като: „Дали детето ми ще попадне на порнография? С кого говори детето ми в социалните мрежи?“ Софтуерът за родителски контрол не е много популярен у нас, което остава у родителите отговорността да изградят близки отношения и доверие с детето си – и така, новите рискове дават нови възможности за по-добро общуване с децата.
Развитие, забавление, любопитство, рискове – в целия този микс, изследването ни показва, че родителите имат различни роли в „управляването“ на дигиталните технологии. Традиционната за България нагласа, че майката е по-силно въвлечена в развитието на детето действително се променя, но все още е ясно видима в национален план, така че и в сферата на технологиите отново майките са по-загрижени за рисковете, на които са изложени децата им.
В ролята им на съучастници и играещи с детето, бащите или мъжете, които се грижат за децата, използват дигиталните технологии като повод за увеличаване на комуникацията с детето – те учат децата как да използват устройствата, и играят заедно тях на любимите им игри – или на любимите си игри.
Къде обаче дигиталните технологии са наистина полезни, какво е това, което могат директно да променят? Може да изглежда твърде очевидно, дори тривиално, но в случаите, в които бащата отсъства, децата използват технологиите за директна или емоционална връзка с бащите си:
Лора е на седем години. Живее с майка си, родителите ѝ са разделени… Вижда баща си предимно през уикенда и понякога през работната седмица. Играе на неговия iPhone и таблет. Заедно играят и на PlayStation, тъй като баща й много харесва това занимание… Тя обича да прави записи, на които се изживява като репортер, както и да снима и праща снимките на баща си по имейл.
Родителите живеят отделно от две години насам. Бащата вижда децата 2-3 пъти в месеца. Майката живее с трите деца – две момчета (на 11 и 9 години) и момиченце на 6 г. Бащата е компютърен инжинер и Чавдар, 11 г., е много мотивиран да последва неговия пример. Той дори посещава курсове по програмиране… Когато бащата вземе децата, той им помага с по-сложните аспекти на употребата на дигиталните устройства.
Карина и бащата на Георги, 7 г., са разделени, но момчето е много близко с приятеля на майка си и гледа на него като на един от най-добрите си приятели… Георги има смартфон, но той не е свързан към интернет и не му е позволено да го изнася от къщи. Ползва го за обаждания и често говори с баща си по телефона… Любимото устройство на Георги е неговият PlayStation и той прекарва по няколко часа всеки ден играейки любимата си игра SoulCalibur или други игри с оръжия. Играе предимно сам или с приятеля на майка си.
В България е силна нагласата, че дигиталните технологии и интернет изолират децата и водят до това детето да се отдръпне от „истинския“ живот. Този текст не е апология на дигиталните технологии, а по-скоро пример, че децата могат да бъдат научени да ги използват за свързване и близост – възможност, която е твърде ценна, за да я пропуснем.
Пълният доклад на изследването можете да намерите на сайта на Центъра за безопасен интернет www.safenet.bg.
Автори: Давид Кюранов, Асоциация Родители,
Луиза Шахбазян, Фондация за „Приложени изследвания и комуникации“
*Имената на респондентите са променени, за да се запази анонимността им.
Припомнете си още:
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
