Дните след смъртта на жената, родила бебето си в сливенската болница се трупат един след друг, появяват се мнения след мнения и отново май всичко ще потъне в шумотевицата.

И тази смърт няма да е достатъчна, за да покажат лекарите с пръст колегите си, за които всички знаят, че петнят професията, че грешат, че са забравили, че са първо хора.

И тази смърт няма да е достатъчна мъжете да застанат до жените си и да кажат „Аз ще съм до теб в най-важния ден от НАШИЯ живот и ще те подкрепям вместо да се напия като животно от радост докато ти се напъваш, боли те и те шият по онези места, които иначе аз обичам да докосвам“.

И тази смърт няма да е достатъчна да накара нас, жените на България – майки, лекарки, възпитателки в детски градини, учителки, служителки, да започнем да се подкрепяме, да си даваме рамо и да сме съпричастни една с друга.

Защото всички сме жени, всички ни боли от първия ден на менструацията ни до деня, в който се наложи да погребем детето си, умряло докато ражда.

И тази смърт няма да е достатъчна да се стреснем и да видим, че не сме хора, а животни, че се бутаме, обиждаме, мразим,  пребиваме, прегазваме, подминаваме едни други.

И тази смърт няма да е достатъчна...