Когато приемаме лекарства четем внимателно листовките за дозата, страничните действия, взаимодействието с другите лекарства. Но почти не обръщаме внимание как храната влияе на лечението, а тя може да засили, намали или неутрализира действието на медикаментите.
На гладно или след храна се дават лекарствата?
Дълбоко вкоренено е мнението, че лекарство на празен стомах не се приема. Това изобщо не е вярно, а в някои случаи проваля лечението.
За много от лекарствата няма значение кога се приемат, но за други празния стомах е задължително условие. На гладно се приемат медикаментите на растителна основа, хомеопатичните, отвари, настойки и др.
Петнадесет минути преди храна се приемат лекарствата стимулиращи апетита и жлъчогонните средства от растителен произход. В началото на храненето се приемат лекарствата, които спомагат за разграждане на храната и отделянето на ензими. По време на храна се приемат мултивитамините.
Пробиотиците имат ефект, когато се приемат по време на хранене или 30 минути преди храна. След храна се приемат само медикаменти, които дразнят стомашната лигавица, като метронидазол, индометацин, хормонални таблетки.
Плодовете и зеленчуците са прекрасни, полезни, храни, но с някои от тях трябва да се внимава, когато се приемат лекарства. Грейпфрутът например променя действието на някои лекарства. Той съдържа вещества, които потискат функциите на черния дроб и не позволяват на някои лекарства да се разграждат.
Така дозата може да се окаже по-висока, отколкото е необходимо и да се получи предозиране. Това важи особено за лекарствата против високо кръвно, но и за всички останали. Затова препоръката е при вземане на лекарства да не се консумира грейпфрут или сока му. За „братовчед му”, портокалът, това не се отнася. Ряпата, зелето, зелената салата намаляват действието на хормоните на щитовидната жлеза и трябва да се избягват при лечението й.
Зелените зеленчуци, особено спанакът, киселецът, броколито съдържат витамин К, който подпомага кръвосъсирването и не трябва да се консумират в големи количества от хора, приемащи лекарства за кръвосъсирване.
Горските плодове съдържат вещества, които разширяват кръвоносните съдове (по принцип полезно качество), но ако се приемат с лакарства против високо кръвно налягане последното ще се понижи много повече от очакваното. Иначе те са отлично средство против атеросклероза.
Прясно мляко. Не е подходящо да се пият антибиотици с прясно мляко, както и лекарства, съдържащи кофеин. Прясното мляко е несъвместимо и с лекарства, съдържащи желязо при лечение на анемията.
Киселото мляко е за предпочитане при някои лекарства, например с антибиотици заради млечнокиселите бактерии. Но то не се дава едновременно с антибиотика, а с разлика от няколко часа. За избягване на дисбактериозата е уместно да се ограничат тестените сладки изделия, те предизвикват гниене в червата, особено когато се приема антибиотик.
Газираните напитки по принцип не са подходящи нито за деца, нито за възрастни. Съдържат много захар или нейни заместители (не по-малко вредни), оцветители, консерванти и други химикали. Коремчетата на малките се подуват и храносмилането се затруднява. Въглеродния двуокис в тях променя киселинността на лекарствата и съответно техните свойства. Затова не се препоръчва дори обикновената газирана вода, когато детето е болно и приема лекарства.
Когато давате лекарства на детето, нека това става с обикновено чешмяна, изворна или филтрирана вода. Някои минерални води също влизат във взаимодействие с лекарствата.
Фрешовете подобряват усвояването на желязото от желязосъдържащите препарати. Някои обаче намаляват активността на антибиотиците и не трябва да се дават едновременно с тях. Намаляват действието на спазмолитика но-шпа, а увеличават токсичността на антимикотичните препарати.
Хомеопатичните продукти се дават на гладно и не се препоръчва храна с оцветители и ароматизатори. Избягват се храни съдържащи кофеин (кафе), мента (включително в пастата за зъби и дъвките), ментов чай, пикантни подправки.
Вижте във видеото най-популярните митове за храната:
