Мелкони Раффи Тавитян не само поправя нещата. Той буквално ги вади от гробницата и им дава нов живот.
Завършва през 1996 г. Художествената академия със специалност „Реставрация и консервация“.
През 2001 г. по случай Националния празник на България е открита негова изложба на икони в Българския културен институт в Ню Йорк. Работил е в Музея за история на София, Галерията за чуждестранни изкуства, Националния исторически музей, а от 2011 г. е консерватор – реставратор в Националния военноисторически музей.
Ако за пръв път чуваш, че има такава професия - чети, чети, чети!
Какъв искахте да станете, когато бяхте малък?
Като малък исках да стана пилот на самолет, но пораснах прекалено много, а по мое време имаше ограничения за височината и трябваше да се преориентирам в желанията си.
Как се става реставратор? Кои са качествата извън образованието, които най-много ви помагат?
Цял живот съм рисувал, но в 9-ти клас реших, че всеки може да рисува и трябва да добавя нещо към това. Тогава реших да кандидатствам Реставрация и консервация в Художествената академия. Освен образованието, най-важните условия, за да бъдеш добър реставратор, са сръчността, умението да боравиш с материята и търпението. Това е професия, която изисква постоянство и много упорство, защото нещата не се случват с щракване на пръсти.
Кое е най-трудното в работата ви?
За разлика от лекарите нашите пациенти обикновено са на достолепна възраст и не могат да говорят. Затова реставраторът трябва сам да разбира къде ги боли.
А кое е най-интересното?
Много често първоначално виждаш предмет в състояние, което по нищо не подсказва каква ценност държиш в ръцете си, а след това под мръсотията и следите на времето откриваш истинско съкровище. Нашата работа е да вдъхнем отново живот на този предмет. В моята практика много често под повърхността откриваме нещо неподозирано.
Имал съм случаи, когато при реставрация на икона, се окаже, че тя всъщност има и долен слой. Долният пласт е икона от XV-XVI в., а горният – икона от XIX в. Майсторството е да ги разслоиш и да съхраниш и двете изображения. Предизвикателството е огромно, но и удовлетворението след приключване на работата е голямо.
Какво най-често реставрирате?
Обработвал съм различни видове обекти – картини, археологически находки, преди години дори реставрирах църкви. Сега в Националния военноисторически музей най-често реставрираме картини, текстил, архивни документи, предмети от черни и благородни метали – оръжия, съдове, накити, отличия и т.н.
А кое най-трудно се реставрира?
Това е индивидуално и зависи много от състоянието на обекта, но по принцип органични материи – текстил и хартия, най-трудно да се реставрират.
Трудна е реставрацията и на вече реставриран предмет, особено ако няма документация за това и реставрацията не е извършена по оптималния за обекта начин, защото първоначално трябва да разбереш какви материали са влагани и тогава да прецениш с какви разтворители да ги махнеш.
Как протича вашият ден и какви са предизвикателствата в работата ви?
Работата на реставратора е изключително интересна, но и много отговорна. От нас зависи дали и как един обект ще бъде съхранен за поколенията. Често при нас идват предмети, които са силно замърсени, с нарушена цялост и трябва да се възстановят, така че максимално да се доближават до първичния си образ.
В някои случаи съвременната техника не позволява реставрацията да се осъществи, без да бъде нарушена целостта. Има едно основно правило – това, което не можеш да направиш днес, го консервирай и го остави за в бъдеще. Методите и материалите се развиват. Дори за тези 25 години, в които аз се занимавам с тази професия техниките на реставриране са се развили много. С очите си съм виждал как предмети, които преди 20 години не сме и предполагали, че ще можем да възстановим, сега се реставрират изключително лесно.
Ако не бяхте станал това, което сте, какво щяхте да работите?
Може би механик. Най-вероятно щеше да е работа, в която също са важни сръчността и вниманието към детайла.
Колко е годишния ви доход? Колко пари се печелят, като реставратор, от колко се тръгва и къде може да стигне човек?
Тръгва се от нулата и може да се стигне много далеч, но не и в България. За разлика от Западна Европа и САЩ, където това е една доста скъпа професия, тук нашият труд е недооценен.
Каква е разликата между професията на реставратора и всяка друга професия?
Реставраторът има шанс всеки ден да се докосва до невероятни произведения както на българската, така и на световната култура и да работи върху уникални обекти, които носят в себе си вековна, а понякога и хилядолетна история. Това е привилегия, която не е достъпна за всеки.
Кога за последен път си казахте "Обичам си работата"?
Всеки път, когато реставрирам античен експонат. Такъв беше например и Коринтският шлем от VII – VI в. пр. н. е, който е и най-старият експонат в постоянната експозиция на НВИМ. Усещането да се докосваш до снаряжение, което е било използвано преди 2500 години, е неповторимо.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
