Борислав е директор за инвестиционни проекти в GlobeCap Investment, дъщерно дружество на инвестиционен фонд от Саудитска Арабия, управляващ над $1 млрд. в сферата на производството и търговията.
От 2009 до 2013, Борислав е директор на Българска агенция за инвестиции – държавна организация, отговаряща за привличането и подпомагането на чуждестранни компании в стартирането и развиването на дейността си у нас. Преди завръщането си в България, той така е бил консултант в Boston Consulting Group (BCG) в Москва, работейки по проекти в областта на автомобилната промишленост и търговия, на телекомуникациите и на потребителските стоки, в различни държави от Източна Европа и Азия.
Също така, Борислав е работил няколко години за регионалния офис на „Мерцедес” и „Крайслер” в Дубай, ОАЕ, като координатор на логистичните операции между дистрибуторските центрове в Близкия изток и Европа.
Борислав има магистърска степен по Бизнес администрация (MBA) от Харвардския университет в Бостън (САЩ), магистърска степен по Международен мениджмънт от Regents University (Лондон) и бакалавърска степен по Бизнес администрация и История от Американския университет в България. Той е випускник на Американския колеж в София.
Представяме неговото интервю, дело на Симо Колев, в рубриката ни "Професии":
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Колкото и странно да звучи, исках да стана академик. Научили са ме да чета на много ранна възраст, примерно когато съм бил 3 или 4 годишен и аз четях и препрочитах всичко, до което можех да се добера – от „Книга за операта” (където си представях египетски фараони и средновековни рицари без дори да съм стъпвал в опера), до разни книги за локомотивите и машините (като повечето момчета, все си представях как строя роботи и прочие машинария). Изобщо, като дете, за мен науката и техниката бяха най-вълнуващото нещо, което можеше да прави някой човек и затова когато научих, че има такова нещо като Българска академия на науките, започнах да мечтая един ден да стана академик.
Какво точно правиш? Кои са качествата извън образованието, които най-много ти помагат?
Най-общо казано правя нещо почти диаметрално противоположно на детската си мечта. Ако тогава съм си представял, че ще строя машини и ще правя открития в някоя лаборатория, сега съветвам едни хора с много пари, за това къде би било добре да ги вложат, за да получат още повече – и как биха могли да си оптимизират бизнеса, така че да върви по-добре.
Втората част на тази дейност е малко по-„научна” от първата, но едно от нещата, които научих след три висши образования в сферата на бизнес администрацията беше, че бизнесът – като цяло – не се поддава на формули и константи. Ако при физиката, гравитацията е една и съща тук, в Ню Йорк, и в Найроби, то в света на бизнеса, една стратегия по отношение на маркетинг, човешки ресурси или производство, която работи тук може изобщо да не се получи в някое от другите две места.
В това отношение, качествата извън образованието, които ми помагат са социалните умения и особено т.нар. „емпатия”. Аз работя с много хора – от инвестиционни банкери, завършили някои от най-престижните университети и работили на Уол Стрийт, до строителни и селскостопански работници, които никога не са напускали България. Говорейки с тези хора, аз винаги се опитвам да се поставя в тяхната ситуация и да разбера тяхната гледна точка. Това, понякога помага да видя нещо което бих пропуснал, а друг път помага да посреднича между едни хора, които настояват даден бизнес да стане по техния начин (защото цял живот така са го правили) с други, които за нищо не света не биха го приели (защото те пък цял живот са правили точно обратното).
Детският ми интерес към науката и към това да се опитвам да разбера как работи нещо и какви са връзките между различни събития и процеси ме направи доста „аналитичен”, което също много ми помага. В работата ми като стратегически консултант в годините преди да се върна в България и сега –в инвестиционния фонд, за който работя – аз се опитвам да разбера как функционира даден бизнес и как промяната на някакъв определен показател (например броят и разположението на офисите, бюджета за дадена дейност, или каналите за маркетинг и реклама) ще повлияе върху резултатите на фирмата.
Кои са най-интересните пазари и най-интересните сделки, които си правил?
Най-интересните, като че ли, тепърва предстоят. Работейки с инвеститори от Персийския залив, всичко се случва много бавно. За 2 ½ години, имаме две реализирани инвестиции, едната е в сферата на органичното земеделие, а другата – на туризма. В България има много повече интересни проекти от това, в което сме инвестирали, в много повече икономически сектори, така че ако отново си говорим след няколко години, определено ще мога да разкажа за много по-интересни сделки.
Иначе, в предишните ми няколко работи съм имал доста интересни проекти. Бях няколко месеца в Индия, където помагахме на най-голямата руска телекомуникационна компания да изгради стратегия за развитието на един мобилен оператор, който наскоро бяха купили. Изкарах няколко месеца в Толиати, където се произвежда „Лада” и в разни градове от рода на Уфа, Уляновск и Челябинск (които си спомнях смътно от часовете по география в училище) за да се срещам с производители и търговци на автомобилни резервни части и да разработя стратегия за развитието на една нова фирма в тази сфера. И правих доста интервюта със собственици на хранителни магазини и супермаркети в Сърбия, за да направим финансов модел за една от най-големите пивоварни в света, която искаше да промени логистиката си в Западните Балкани.
Кое е най-трудното в работата ти?
В сегашната ми работа, най-трудното е да убедя инвеститорите, че си заслужава да заделят някакви пари за проекти в България, а не примерно в Китай, Европа, Канада и т.н. Не се справям особено добре, защото те по-скоро разчитат на инстинкт и емоции, отколкото на цифри и анализи – а аз съм по-скоро добър в последното. Съответно, различните ни характери правят комуникацията ни трудна, но аз се надявам, че с времето това ще отмине.
Когато работих в Агенцията за инвестиции, може би най-трудното беше да се изправя срещу публичната нагласа, че държавните институции като цяло са място за мързеливи и корумпирани хора и че по-скоро пречат, отколкото помагат. Беше малко като във вица със зайчето защо било с шапка (или без). Другото трудно нещо беше, че БАИ като цяло няма правомощия – съответно доста често се случваше да убедим някаква компания, че България е добро място за тях, но когато стигнеше до „реален бизнес” изведнъж всякакви други институции по веригата да създават пречки, а компанията-инвеститор да ни се сърди на нас.
А кое е най-интересното?
Най-интересното е, че съм като на училище – покрай всеки проект научавам нещо за някакъв нов бизнес, запознавам се с интересни хора и прочие. За последните две години научих колко хора пътуват годишно зад граница и какъв е профилът на почиващите в Турция, Испания, или Тайланд. Научих и колко килограма боровинки се очакват от декар земя. В последно време се занимавам с изчисления колко туристи са необходими, за да е печеливш един хотел и каква е средната запълняемост по месеци.
Как протича твоят ден и какви са предизвикателствата в работата ти?
Ами, като че ли при повечето подобни професии – по няколко срещи на ден и по няколко часа пред компютъра. Почти не се задържам в офис – предпочитам да се срещам с хора в кафета и ресторанти (а разнообразието в София е учудващо). Нямам работно време – в интерес на истината, дори понякога с дни не работя. Естествено, има и периоди, в които е точно обратното. Нямам кой знае какви предизвикателства, свързани с работата – освен изброените преди малко, но ако все пак фондът се развие в мащабите, които са обещали инвеститорите, тогава най-голямото предизвикателство ще бъде управлението на всички проекти, защото всяка нова инвестиция води със себе си цял набор от проблеми за решаване, изискващи много време и енергия.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
