„Хелоуин категорично се утвърждава всяка година като празника, който най-демонстративно сблъсква всички полови стереотипи! Малките момчета са чудовища и супергерои, а момичетата се обличат като Дисни принцеси.
Дъщеря ми винаги е била малко по-различна от останалите. Когато порасна достатъчно, че да има мнение и да го отстоява, избра костюм на черна котка, и остана лоялна към него в продължение на цели пет години! За предстоящият празник обаче реши, че иска да бъде Спайдърмен. И въпреки че искрено се радвам, че не се е повлияла от модата на Дисни принцесите и не е прекарала тези седмици обезпокоявана от дилемата "Елза или Анна", част от мен е леко притеснена.
"Спайдърмен е чудесен избор!", казах и се замислих. Ами Жената чудо? Спестих ѝ мнението си, защото върху дъщеря ми и без това се стоварва достатъчно напрежение. Негов източник са съучениците ѝ, които прекарват петъчната вечер в лакиране на нокти и правене на прически (момичетата) или ѝ казват, че не може да си играе с тях на топка, защото "рита като момиче" (момчетата), или нашите роднини, които я наричат "мъжкарана", защото предпочита да се катери по дърветата пред това, да оцветява с блестящи моливи.
Истината е, че аз уважавам мнението ѝ. И дори да иска да бъде Елза, Пепеляшка, Спящата красавица, ще приема и това, защото половото равенство не се върти около това, да караш децата си да експериментират само за да затвърдят нагледно позицията ти.
Обличането на маскарадни костюми трябва да е забавно, Хелоуин трябва да е забавен, и съм наясно, че мнението на мама може да развали празненството, но...
Нека се върнем на Спайдърмен и Жената чудо. Какво има той, което тя - не, освен очевидното? Мисля, че причината дъщеря ми да харесва най-много този супергерой е, че всички нейни приятели и роднини от мъжки пол мислят същото. Те просто не оценяват дамските персонажи по същия начин, въпреки че също имат свръхестествени способности, съизмерими с тези на мъжете.
Ако другите деца мислят дъщеря ми за странна, когато си играе на площадката в костюм на Спайдърмен, помислете си какво биха казали за сина ми, ако отиде на Хелоуин парти в костюм на Жената чудо. Именно тук се забелязва съществената разлика. Защото децата са насърчавани да адмирират само супергерои от мъжки пол (както и спортисти, бизнесмени и т.н.).
А когато говорим за супергероини, спортистки, бизнесдами, не можем да твърдим същото. Прекрасно е да виждаме как на големия екран започва да се обръща по-голямо внимание и на дамските персонажи, но това не е достатъчно.
Благодарение на активната дискусия, която се води по темата за половото равенство в медиите и училищата, момичетата вече не се притесняват да подражават на любимите си мъжки супергерои. Но онази част от дискусията, която е свързана с избора на децата относно външния си вид, интересите и мечтите си, не успява да адресира проблема на момчетата, които искат да имат дълги коси и да облекат костюм на Жената чудо.
Дъщеря ми е само на 9 години. Одухотворено, енергично 9-годишно човече, което се чувства по-добре в компанията на момчетата. Тя няма нищо против това, да е различна, но все пак иска да се впише някъде (а това не се ли отнася за всички нас?). А на 31-ви октомври тя ще прави точно това, и то в костюма на Спайдърмен...
А на мен май ми се пада честта и удоволствието да бъда Жената чудо.“
Автор: Клеър Гилеспи
