Преди време една позната се изказа възмутено: „Докъде стигна светът - жените ходят на работа, мъжете стоят вкъщи и гледат деца”.
Докъде стигна светът в човешките взаимоотношения?
Днес повече от всякога се говори за права на човека, за свободен избор, за реализиране на нови възможности. Но въпреки това, хората продължават да бъдат оценявани с различна мяра, не заради техните способности или личностни качества, а заради тяхната раса, етнос, пол...
Хората сме различни, а полът е първата разлика, която виждаме у Другия. Полът като биологичен пол идентифицира биологичните и физиологични различия между мъжете и жените. Тези различия са ни дадени по рождение, те са определени от природата. Жените раждат деца, мъжете – не.
Полът обаче има и своите социални измерения. Социалното конструиране на пола се отнася до това как обществото определя ценностите и разпределя задълженията, ролите и отговорностите на жените и на мъжете. Жените могат да се грижат за деца, на тях им е вътрешно присъщо да правят това, докато за мъжете това не е присъщо. Мъжете са тези, които се доказват като професионалисти и градят авторитет.
Ролите, определени от пола, са заучено поведение в рамките на дадена общност, което води до изпълнението на конкретни дейности, задачи и отговорности, във връзка с които един човек се възприема като мъж или жена. Тези роли се идентифицират със специфични характеристики, които се свързват с мъжки или женски качества и способности. Жените могат да домакинстват, да отглеждат деца, да се занимават с ръкоделие; те се увличат по поезия и изкуство. Мъжете разбират от техника, увличат се по точните науки, бързите скорости и спорта. Жените са нежни и внимателни. Мъжете са силни/ грубовати и небрежни.
На пръв поглед, сексисткото мислене е насочено в полза на мъжкия пол, но в много случаи то ощетява и мъжете.
Нагласата „жената вкъщи, мъжът изкарва парите” еднакво ограничава и травмира и двата пола.
Всеки ден можем да попаднем в ситуация, в която да чуем твърдения за възможностите и задълженията на мъжете и жените. Тези твърдения почти винаги оставят отпечатък в съзнанието (или в подсъзнанието) и водят до усещане за празнота, неудовлетвореност, чувство за вина... „Издръжката на едно семейство е задача на мъжа”, „Жената е преди всичко майка”, „Мъжете не плачат”, „Всяка жена трябва да стане майка, защото това е нейното предназначение”, „Мъжете са по-малко чувствителни и по-малко съобразителни от жените, затова не могат да се грижат за деца” - все неистинни твърдения, които пречат на това да бъдем себе си, независимо от пола си.
И дано светът стигне дотам, че на всеки човек да се гледа преди всичко като на човек, с право на свободен избор как да осмисли живота си и да намери щастието си, без значение от раса, етнос, пол...
Елена Велинова – координатор - Образователни проекти във фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”
Статията е любезно предоставена от национална кампания „Да бъдеш Баща“,имаща за основна цел да насърчи и подпомогне развитието на бащинската грижа и отношенията между бащите (или значимите за децата мъже) и децата. Над 180 организации и компании в цялата страна са се включили в кампанията като нейни съмишленици или посланици. „Да бъдеш Баща“ е част от международната кампания за подкрепа на бащинството MenCare, която се осъществява в над 30 страни на 5 континента. Повече за кампанията можете да научите ТУК.
Прочетете още:
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
