Ако има световна конспирация, то това е родителската с приказките за Дядо Коледа.
Какво по-хубаво от това да донесеш радост за най-свидните, па макар и по малко нечестен начин? Но рано или късно децата научават истината, важното е тя да се поднесе така, че болката от разбитите илюзии да е по-малка.
Между шестата и осмата година децата постепенно започват да правят разлика между реалност и фантазия и това е периодът, в който трябва да научат и истината за Дядо Коледа.
Не отлагайте прекалено, иначе вашата работа ще я свърши някой друг и то по доста по-груб начин. Ролята на този, "който отваря очите" обикновено е баткото, каката или приятелче. Това е най-лошият вариант, защото детето се чувства предадено от родителите си. Тези, които са му опората, на които вярва безрезервно, се оказват мръсни лъжци и то в продължение на много години.
На всичкото отгоре, не са му казали те самите истината, значи не го смятат за достатъчно голям! Освен това детето изпитва срам и се чувства адски неловко пред по-отраканите, които го "ограмотяват".
Децата не се травмират толкова от истината за Дядо Коледа, когато я научат, колкото от начина, по който им е съобщена неприятната новина. Затова се препоръчва това да става постепенно, за да са подготвени и да има по-малко сътресения и разочарования.
Кога точно да стане това, зависи от детето. Някои са готови за истината дори на петата година, други доста по-късно. При всички положения първокласникът трябва вече да е наясно с нещата.
Ако научи истината от съучениците си, ще се чувства сериозно изостанал и унизен, а той вече се чувства голям и умен. Не чакайте детето да се "изучи" от улицата. Това трябва да стане задължително от родителите, само те притежават необходимия такт за деликатната задача. Така ще се спаси най-важното – доверието към родителите.
Разкритието, естествено, не трябва да стане по време на коледните празници, колкото и добре да е поднесено, то ще развали настроението и празника на детето. Използвайте друго време и повод.
Добър пример за постепенно отхвърляне на илюзиите са обясненията от приказките и детските филмчета. Поговорете с децата за героите, които реално не съществуват в живота, а само в приказките и филмите.
Така още един измислен герой няма да им се струва толкова необичайно. За подготовка към важното разкритие използвайте и другите празници в семейството. Те са удобни поводи, за да разберат децата как близките заговорничат, за да зарадват децата си и другите хора от семейството с изненади, подаръци, приготовления и по този начин играят роля, подобна на Дядо Коледа.
Така малките ще се убедят, че лъжата е благородна и е извършена само, за да им достави удоволствие. Някои деца обаче твърдо отказват да приемат истината за белокосия старец.
Причините са две: или детето се опасява, че вече няма кой да му носи подаръци, или се страхува да порасне. По първия въпрос решението е лесно. Хубавият подарък, поднесен от родителите, ще успокои детето и то ще разбере, че подаръци ще има и без Дядо Коледа.
По втория трябва много да се работи, включително и с помощта на психолог, ако родителските разговори и поведение нямат ефект. При всички положения става нещо нередно, ако едно десетгодишно дете например приема съществуването на Дядо Коледа.
Колкото и хубаво нещо да са илюзиите, те са до време. Такова дете вероятно има невярна представа и за много по-важни неща в живота и трябва да му се помогне.