Според изследване на Оксфордския интернет институт и сайтa Parent Zone родителите в Обединеното кралство са едни от най-тревожните в Европа по отношение на употребата на интернет от техните децата.
Поради тази причина почти 1/3 от семействата използват филтри за родителски контрол на устройствата на децата си.
Тази статистика провокира изследователите да се запитат “Е, добре, това върши ли работа?“. Оказва се, че отговорът не е съвсем окуражаващ за разработчиците на филтриращи програми. Макар и не особено изненадващо, данните потвърждават, че никакви филтри не заместват доброто родителство. Нещо повече, резултатите ни дават храна за размисъл, защото твърдят, че всъщност майките и бащите е нужно да насърчават децата да изследват интернет пространството с неговите добри и лоши страни, за да се сблъскват с рисковете и да изработват стратегии за справяне.
”А за какво са родителите, ако не да предпазват децата от опасностите?“
За да си отговорим на този въпрос, има 2 неща, които е важно да разграничаваме, когато мислим за децата си и за световната мрежа.
Първото е, че опасност и риск не са равнозначни. Рискът е потенциалната възможност детето да попадне на съдържание, отношение или взаимоотношение, което би го разстроило. Няма обаче гаранция, че това ще се случи. А няма гаранция и че ако се случи, детето ще се разстрои.
Риск може да бъде отварянето на сайт с реклами на еротични снимки, изтеглянето на вреден софтуер заедно с торента за любимия сериал или обида от анонимен потребител в платформа на онлайн игра. Опасността е реално събитие с големи шансове да се случи, което оценяваме като силно притеснително. Опасност може да бъде комуникацията с потребител, който моли за разголени фотоси, създаването на фалшива страница/профил в социална мрежа с цел злепоставяне и унижаване или публикуването на лични данни в сайт за запознанства. От една страна, рискът може да се управлява чрез развиването на умения за употребата на интернет.
От друга страна, опасността изисква взимането на по-сериозни мерки, чрез които да се ограничи вредата и нежеланите последици. Неизбежно е децата да попадат в рискови ситуации в мрежата, но по същия начин, както ги учим да се справят сами в града и в училище, така трябва да ги учим да се справят и онлайн.
Второто важно разграничение е възрастта на децата. Във всяко едно отношение с първокласника не можем да разговаряме така, както с петокласника, а още по-малко с 16-годишния тийнейджър. Вие знаете това, но знаете и че на практика не е толкова лесно, колкото звучи.
Децата израстват постепенно, дори на външен вид промените да се случват рязко. Всеки родител знае, че физическото развитие не е задължително свързано с емоционалното съзряване и уменията за критично мислене. Хормоналните промени могат да ни накарат да се съмняваме още повече в зрелостта на своите синове и дъщери. Любими занимания на тийнейджърите са непрестанното общуване с приятели по Скайп, Вайбър или Фейсбук, прекарване на множество часове пред любимата LOL или CS, както и селфита с приятел, в парка или училище. Те могат да ни извадят от равновесие или силно да ни разтревожат.
Ако това се случи, имайте предвид извода от цитираното по-горе изследване – нищо не замества доброто родителство. Вие имате своите разбирания и желаете да предадете на децата си най-доброто. Бъдете последователни в подхода си, т.е. послушайте сърцето и разума си и бъдете родителя, който искате да бъдете. Ето три предложения, които можете да адаптирате към вашия стил:
Насърчавайте детето си да поема все повече отговорност. За по-малкото дете това може да означава да пише домашните си само и да ви търси в случай на нужда или само за проверка, да си приготвя само храна за училище или да следи по часовник колко време му остава пред компютъра. За по-големите това може да бъде да се грижат сами за ефективността на компютъра си, т.е. да инсталират антивирусна програма и да настроят пощата си срещу спам, а Фейсбук профила - на режим само за приятели.
Създайте си ритуал. Вие знаете най-добре какво обичате да правите съвместно. Превърнете го в специален и очакван момент. Освен количеството прекарано време, особено значение има и как го прекарвате. Дори да са няколко часа в седмицата, имайте своето лично време с детето.
Разговаряйте за всичко без срам и притеснение. Вие сте основен модел за детето. Ако му покажете, че няма нищо страшно да се говори по деликатни теми като взаимоотношения с приятели и по-близки партньори, секс, агресивно поведение, лоши емоции като гняв и ревност, здраве и външен вид, то доверието между вас ще се повишава. Нормално е понякога обаче да има трудни теми. Бъдете готови да споделите трудностите си и да ги обсъдите с другия родител на детето, с неговия класен ръководител или професионалист, който да ви изслуша. Освен подкрепа, можете да получите и идеи как да действате заедно.
Българска линия за онлайн безопасност предлага на родителите емоционална подкрепа и информация как да разговарят с децата за интернет на телефон 124 123, имейл helpline@online.bg и Скайп: blobbg.
От експертите на Българската линия за онлайн безопасност