„Гледаш го, възпитаваш го и в една нощ сякаш някой ти го взима и на негово място слага съвършено друго същество, което подозирам, че всъщност е извънземно“.

Така една майка описа появата на първите признаци на пубертета.

За ваше успокоение ще кажем, че не, детето ви не е сменено с агресивно извънземно, просто минава по същия път, по който сме минали и самите ние преди има-няма 20 години.

Преходът между едната и другата възраст е свързан с много хормонални, физически и психологически промени и спокойно можем да го определим като един от най-трудните в развитието на човека.

Труден както за самия човек, така и за всеотдайните му родители.

Още по-трудно става, когато вашето собствено дете преминава през този период и намира за напълно нормално да ви обижда. Ето защо се случва:

Заявление за независимост

Тийнейджърите не могат да си държат езика зад зъбите. Нормално е и напълно разбираемо. Те са в период на утвърждаване на собствената си личност и всячески се опитват да се разграничат от родителите си, т.е от вас.

А това понякога означава и да ви обидят, когато спорите. Това е техният начин да кажат „Аз вече съм голям и имам собствено мнение“.

Чувство за принадлежност

Думите, които излизат от устата му не са тези, които употребявате вкъщи. Готовите фрази и „умозаключения“ се леят от ядосания ви наследник, а вие не можете да намерите отговор на въпроса „къде сбъркахме“.

Не търсете грешката в себе си. Търсете я в средата, в която се намира детето ви. „Детето“ иска не само независимост, но и принадлежност към своята група от приятели.

В продължение на години детето ви се е обличало така, както сте определили вие, хранело се е с храната, която вие сте давали и е обичало това, което вие сте му показвали.

Сега е ред на собствените желания. Които, естествено, са напълно противоположни на това, което мама и татко искат. Независимост се постига с отрицание на всичко познато.

Означава ли това, че трябва да търпите всичко, само защото детето ставало възрастен?

Поток от емоции

Пубертетът е парадокс – искаш независимост, но се страхуваш от непознатото. Притиснато между детството и зрелостта, детето ви изпитва напълно противоречиви чувства.

Спомнете си какво беше, когато детето ви беше на 2. На всяко нещо се отговаряше с „не“.

На четири пък детето ви изглеждаше така, сякаш има мнение за всичко, винаги неговото предложение беше „по-добро“ и дните ви минаваха в преговори и обяснения защо не може да се излезе с лятна рокля посред зима.

Така бебето ви се превърна в дете.

Сега е същото. Детето ви се превръща във възрастен. И за да излее по някакъв начин противоречивите си чувства, започва да сипе обиди.

Понякога от безсилие, понякога само за да види как ще реагирате, за да се „пробва“ да прекрачи наложените от вас граници.

Как да реагирате?

На теория всички сме съгласни, че пубертетът е труден период. Какво обаче да правим, когато в реалния живот попаднем в гореописаната ситуация с крещящия обиди тийнейджър.

Дали да го оставите да си говори, защото „ще му мине“?

Не, разбира се. Въпреки че ви се противопоставя, вашето дете все още ви взима за пример. Да отговорите с обиди не е вариант, само можете да влошите нещата.

Не се увличайте в скандал всеки път, когато детето ви не действа „както трябва“. Но ясно поставете границите на позволено и забранено и му обяснете ясно, че трябва ги спазва.

Общуване

Често го повтаряме, но е самата истината – общуването е ключът към разрешаването на всички проблеми в семейството.

Обяснете му, но не когато е ядосано, че негативните чувства, които изпитва, трябва да бъдат изразявани по по-спокоен начин, така че да не се обижда и наранява човека отсреща.

Припомнете му, че трябва да се отнасяш с другите така, както искаш да се отнасят и те с теб. А никой не иска да бъде обиждан, нали.

Разказвайте му за собствените си терзания, за отношенията ви с родителите ви. И затова как са се променили нещата, когато пубертетът е преминал.

По този начин ще покажете на детето си, че го разбирате напълно и ще сте до него в този бурен период.

И никога, никога не забравяйте собствения ви пубертет, гаджетата, пушенето скришом, първите напивания и презрението, с което се отнасяхте към родителите си.

Ще ви помогне да разберете детето си по-добре.  

Още по темата:

Защо родителите не харесват любовите на децата си

От кого се впечатляват тийнейджърите