Ако по някаква случайност все още не знаете за организацията „Заедно в час”, то непременно продължавайте да четете надолу. Ако пък вече сте чували за тях, знаете, че ви предстои да прочетете още една вдъхновяваща история за промяната, която случват всеки ден.
Проблемът, който фондацията решава, е, че над 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни – не могат да приложат на практика наученото в училище. Това може да се промени чрез качествено образование, което обаче е привилегия и често зависи от социално-икономическия статус на учениците.
Тук на помощ идват учителите от „Заедно в час” - хора с кауза, които имат желание да работят за бъдещето на малката ни страна. Всички до един са специални, заради своя идеализъм и амбицията си да са полезни на обществото.
Днес ще ви запознаем с един от тях - Ралица Петкова. Завършва специалност „История“ във Великотърновския университет, а след това пътят й я отвежда в София, където учи магистратура в специалност „Културология, мениджмънт и социализация на културното наследство“ в Софийски университет.
Съдбата обаче я отвежда на друго, неочаквано място. Учителите на „Заедно в час” преподават в училища в най-различни кътчета на България. Китните дестинации включват места като Копривщица, Самоков, Златна Панега и много други, сред които и Божурище, където попада Рали. Някои биха си помислили, че животът там е скучен за един млад човек и той трудно би издържал две години на такова място.
Всъщност в тези градове има една специална атмосфера, в която лесно може да се впишеш и да се почувстваш у дома, защото именно там хората не са жертва на скептицизма и стреса от голямия град. Въпреки че е живяла четири години в София, тя се чувства добре и в малък град като Божурище.
„Животът в Божурище е по-спокоен, отколкото в големия град. Всички местни жители се познават, услужливи са, помагат си, запазили са обичаите и традициите си”, споделя Ралица за новия си дом. Със сигурност чрез подобно уникално преживяване се трупа ценен житейски опит, който би послужил на всеки човек.
Ралица споделя, че ѝ е най-трудно, когато види в очите на някои от учениците си апатия и липса на мечти. А това е най-лошото при някои от тези деца - те не смятат, че могат да постигнат впечатляващи неща и не виждат смисъл в труда и учението. Затова и хора като Рали се превръщат в светъл лъч със своята упоритост и старание да вдъхновят децата.
„Да променя нагласите на тези деца е най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквам ежедневно, но пък опитът ми показва, че не е невъзможно.
Сред най-специалните награди от учителската професия е именно фактът, че пред теб стоят деца от всякаква възраст, с които ти изграждаш отношения“, споделя Рали. Тя преподава история на около 300 деца от 5-ти до 12-ти клас, така че се сблъсква с всякакви ситуации. „Децата са особено специални за мен, не само защото са първите ми ученици, но и защото изградихме връзка на взаимно уважение и подкрепа.”
Някои от вас може би вече се питат: как без никакъв учителски опит попадаш сред хора, които от десетилетия преподават и те спокойно те приемат в учителската стая?
Ралица споделя, че има колеги, които я подкрепят, и такива, които все още са недоверчиви към методите ѝ на работа. Все пак обаче си помагат: „Взаимно прилагаме в часовете си добрите практики, които сме споделили. Общуването в колектива, обратната връзка, която си даваме, и градивната критика са продуктивни.”
Учителската професия наистина може да е страшна - идеята да укротиш стая, пълна с хора, да задържиш вниманието дори на най-палавите пакостници или на тийнейджърите, които само чакат да бие звънецът, звучи предизвикателно. Ралица обаче се изненадва от реалността: „Много бързо осъзнах, че не е нужно да влизам в ролята на човека, налагащ санкции.
Добрият лидер трябва да съумява да помага вместо да санкционира, да мотивира и насърчава, вместо да се кара, да поощрява и да се концентрира повече върху добрите примери и по-малко върху лошите неща, които неминуемо също се случват.” Всъщност тя става един екип с учениците си, разбира, че ако проявява разбиране и уважение, то и те ще отвърнат със същото.
Просто трябва да пречупи техните предварителни нагласи, за да разберат, че Рали е там, за да им помогне, а не за да ги контролира.
Ако тази история ви е вдъхновила поне малко, то значи вие сте от породата личности, които имат потенциала да помогнат на децата, като същевременно оформят и обогатяват собствените си опит и набор от умения.
Все пак класната стая е място, където се учат не само учениците, но и учителите. За да станете учител в „Заедно в час”, не е нужно предварително да имате квалификация за такъв - от организацията осигуряват нужното обучение, за да придобиете такава.
Трябва просто да сте социално-активен буден човек, който вижда смисъл и потенциал във всички деца. Крайният срок за кандидатстване за програмата е 10 февруари 2016г. на zaednovchas.bg.
