''Събери си дрехите'', ''Написа ли си домашното'', ''Закуси ли'' са все фрази от речника на почти всяка майка, които много често остават без ответна реакция от страна на вашия син или дъщеря. Но се оказва, че в редица ситуации този ''глас в пустиня'' се дължи най-вече на грешен родителски подход.
Затова е особено важно в момента, в който искате да говорите и привлечете вниманието на своето дете, да спрете с вършенето на хиляди неща успоредно. По този начин ще покажете авторитет и значимост на вашата комуникация, а няма да я превърнете в нещо, което се случва между другото. Същите правила важат и за хлапето ви, а ето и какво друго може да направите.
Директно включване
Щом се преборите за детското внимание, погледнете малчугана право в очите (но без да го стресирате) и започнете разговора. Но отговори от типа ''Сега играя на компютъра'' не бива да се случват, а ответните реакции е логично да следват непосредствено след вашия въпрос. С постоянство нещата ще се нагласят, ако в началото комуникацията буксува.
Повторението не е майка на успеха (в този случай)
Ако един път помолите детето си да свърши дадено задължение и то не го стори, е твърде вероятно да се ядосате и тонът ви да продължи в по-агресивна посока. Но вместо да се карате, му покажете, че това ще има последствия за него/нея. Например, ако по ваша заръка стаята на мъника все още не е оправена, то тогава го/я предупредете, че всички предмети на пода ще отидат за благотворителност. Идеята е дребосъкът вкъщи да се научи на отговорности, чиито неизпълнения ще доведат до съответните негативни действия.
Мерки според възрастта
Наказателните норми, породени от непристойно поведение, трябва да се съобразяват спрямо възрастта. По-малките хлапета е най-удачно да бъдат отпратени в стаята си или да им откажете нещо, което обичат, а ако е играчка - да я отнемете от тях.
Златен медал
Нека детската изпълнителност не убегне от вашия поглед. За първенците по образцово поведение се полага награда, която може да е любимо лакомство или семейно кино. Поощрението ще е знак за добре свършена работа и това, че полезните дела не бива да останат неоценени.
