За бебетата трябва да се грижим. Трябвa да правим всичко вместо тях, защото те са абсолютно беззащитни.

Още на третия месец обаче уменията на малкото човече започват да се увеличават със скоростта на светлината.

Понякога растежът е толкова бърз, че родителите не успяват да се пренaстроят към новите условия и продължават да вършат много неща вместо децата си.

Някои продължават да го правят и след абитуриентския бал на същите тези деца.

Да научите детето си на самостоятелност означава да спечелите двойно – ще превърнете беззащитното бебе в пълноценен човек и ще спечелите време за себе си.

Колкото по-рано вашето дете придобие самочувствието, че може да се справя само – със задачи, съобразени с възрастта му, разбира се, толкова по-уверено дете ще отгледате.

Най-голямата трудност, която ще срещнете в тази задача да е прескочите собствения си порив да правите всичко вместо тях.

Затова си пригответе дрехи с по-дълбоки джобове и сложете ръцете си там.... :)

Малки сутрeшни задачки

Детето ви може да си прибира пижамата под възглавницата малко след като проходи. Научете го да го прави и го оставете всяка сутрин само да извършва тази задача.

По-нататък ще включите миенето на зъбите, оправянето на леглото, сресването на косата.

Някъде към три годишна възраст обуването на панталонките и чорапите също са изпълними задачи за децата. Нека те облекат това, което могат, вие ще помогнете с останалото.

Само си предвидете едни допълнителни 15 минути...

Ти можеш сам!

Колкото обичат да правят разни неща само, толкова обичат и да ги глезим, като вършим вместо тях дори елементарни задачи.

А и е напълно разбираемо – кой ли не обича да правят разни неща вместо него.

Покаже ли ви веднъж, че може да прави нещо, не го оставяйте да ви шантажира и да ви кара да го правите после вие.

Естествено, те не винаги искат, но никога не се предавайте без борба, т.е без да го убедите с думи „ти можеш сам“.

Къщата според размера

Децата се справят по-трудно със задачите вкъщи, защото домовете ни са приспособени за ръста на възрастни хора.

Ако му приготвите маса и столче за неговия ръст, ако сложите приборите му на ниско място, то ще може само да слага масата, да си взима чаша, лъжица или вилица.

Това е и една от причините, заради които в детската градина се справят сами с много повече задачи, отколкото вкъщи – там всичко е миниатюрно.

Винаги, когато правите нещо – чистите, готвите, подреждате, давайте и на детето задачи според способностите му. Една малка кърпа за бърсане на прах и малко комплектче за миене на пода ще превърне вашето дете в най-големия мамин помощник.

Отпуснете се

Обичайно не даваме на децата си да правят почти нищо, защото ни е страх да не се наранят и защото не искам къщата да се превърне в бойно поле.

По въпроса с нараняванията е хубаво да се концентрирате върху реалните, а не предполагаемите опасности, които всеки родител има навик да си въобразява.

Обезопасете дома си и спрете да си представяте как вилицата случайно отскача от другия край на кухнята, удря се в шкафа и попада върху нищо неподозиращото ви дете, което всъщност дори не е в същата стая.

Колкото до цапането – то е полезно за здравето.

Всичко е състезание

Това е най-лесният начин да накарате детето си да свърши нещо – като му отправите предизвикателство.

„Според мен не можеш да си хвърлиш дрехите в коша за пране сам“ вероятно ще бъде опровергано в същия миг.

Не спирайте порива му за експерименти

Децата често правят нещата не както трябва. По-точно не както НИЕ искаме да се правят. Безкрайните ни опити да ги научим как „трябва“ често убива креативността им, внушава им, че нищо не могат да правят и ги обрича на зависимост от чуждото мнение.

Ако иска да прибере доматите в печката, нека го направи. Когато печката ви потрябва, ще извадите доматите и ще обясните защо е по-добре всъщност да седят в хладилника.

А ако иска да остави куклата си да спи във вашия чехъл през нощта, защото това всъщност е удобно топло легло, не бързайте да посочвате „правилното“ място в къщата за кукли, а се радвайте, че детето ви има въображение.