Всеки родител, който има проблем с поведението на своето дете, вече си има обяснение – в семейството расте дете индиго.
И с това притесненията приключват, не е необходимо да се ходи по доктори и психолози, детето по-скоро е изключително, то е от новия, по-висш свят, "небесно заченато".
Теорията за децата с виолетова аура, която се вижда само от хора с паранормални способности, е измислена от Нанси Тейп и е разпространена по целия свят. Тази съблазнителна идея стана доходоносен бизнес, който дава хляб на екстрасенси, терапевти, "писатели", книгоиздатели, медии.
Напоследък в САЩ се надигна мощна кампания против теорията, разглеждайки я като опасна за обществото. В България срещу иначе приятната и удобна хипотеза се обяви безспорния капацитет по детски неврологични заболявания проф. Чавдаров.
В медиите той напомни, че качествата, които се приписват на децата индиго, всъщност са признаци на неврологични заболявания и трябва да се лекуват, а не да се величаят.
Като например: необичайна свръхчувствителност (трудно им е земното социално общуване); не могат да се концентрират (простите неща, които стават около тях, не са им интересни); често са с лошо настроение и изпадат в депресии (притеснени са от лошите земни порядки); самотни са, трудно контактуват (защото могат да контактуват само с по-висш разум или себеподобни, играят си с ангели, а не с деца); свръхактивни (творят едновременно в няколко области); незаинтересовани (имат много по-важна, вселенска мисия); липса на емоции (постоянно се занимават с отговорни световни проблеми); трудно се обучават (защото знаят повече от другите) и т.н.
Тези признаци обикновено се забелязват от околните, но не и от родителите, и това е обяснимо. Всеки иска най-доброто за детето си и трудно приема, че то има проблем. Много по-лесно се приема, че нашето дете е изключително, различно, гениално посвоему.
Наистина има надарени деца, но те успешно се вписват в средата си, нямат проблем с общуването. Ако игнорираме вярата в свръхестественото, описаните характеристики на децата индиго са симптоми на разстройство на нервната система при децата с различни форми на аутизъм (у нас около 60000); с хиперактивно поведение (проблем с предаването на нервните импулси, затова компенсират със свръхактивност); различни психични отклонения.
Въпросът е дали правилният път е да ни баламосват разни гадатели, (срещу заплащане, разбира се) като ни казват това, което искаме да чуем за нашето дете, (силно биополе, общува с извънземни, свръхнадареност, магии и т.н.) или да се доверим на специалистите.
Изборът е наш. Но да не забравяме, че науката се справя доста успешно с някои от проблемите. И че криенето на главата в пясъка не решава проблемите, само ги задълбочава. А обществото е длъжно да осигури помощ на тези деца и на семействата им. Защото никой не е застрахован.
