Егоизмът е доста спорно качество, но в крайна сметка неговите по-големи мащаби никак не са за предпочитане, ако искате детето ви да общува качествено и свободно с останалите си връстници. Но нека видим защо егоистичните мъници сякаш са болшинство сред подрастващите.
Защо сме такива?
Най-често егоизмът се обяснява с прекалена любов към самите себе си, която в същото време малко или много е редуцирана към околните. В началото на човешкия живот всички грижи са съсредоточени в отглеждането на бебока, а с неговото израстване той става по-самостоятелен и естествено започва да обръща повече внимание на останалите персонажи, с които общува.
Този процес в повечето случай протича гладко, ако детето е било обградено с ласки и достатъчно увереност във възпитанието, за да разбира нуждите на другите. Проблемът обаче идва, когато поведението в семейството кара хлапето непрекъснато да се чувства център на внимание и всичко да се върти около неговата особа.
Тогава такъв тип малчугани все по-рядко изпитват удоволствие от това да делят своите вещи или да показват интерес към отсрещната страна, което пък не винаги значи, че тези деца непременно обичат себе си толкова силно.
Какво да правим?
Както повечето ситуации в живота и тази може да бъде разрешена, стига вие като родители да покажете на детето вкъщи с примери и разговори, че това държание не е правилно. Според редица специалисти именно осъзнаването на егоизма от вашия син или дъщеря е първата стъпка към постигането на успех.
Като за начало накарайте хлапето ви да направи нещо за тези, които най-много обича, за да види, положителния ефект от това да зарадва някой друг освен собствената си личност. Така с малко повече поощряване вашият симпатяга в даден момент все по-често ще има нужда да споделя радостта си с другите, което ще му бъде от полза, когато интелектуалната му комуникация се развие на по-високо ниво.
Един плюс
Нека не забравяме, че егоизмът понякога има и своите добри страни, що се отнася до това да мислим и за нашите желания и това, което искаме от дадена ситуация. Така че изграждането на балансирано поведение е най-адаптивният вариант, защото прекаляването с положителните качества може да ни донесе също толкова трудности колкото и доминирането на негативните черти.
